Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Каза, че било за кратко — отвърна Кениън. — Знаех, че лъже. Но какво можех да направя?
— Да, наистина. Какво можете да направите? Ако не му свършите работа, той ще съобщи на данъчните, че сте били много лошо момче, нали така?
Кениън сви рамене и кимна.
— Освен това сте разполагали с четирийсет и шест милиона от парите, дошли от „Петрол срещу храни“, които са били в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“. Ако се намесят данъчните, ще изгубите и тях, прав ли съм?
— Какво очаквате да кажа?
— Разпитът на Филип Дж. Кениън III се прекратява в деветнайсет и петнайсет на 12 август 2005 година. Присъстващите по време на разпита са непроменени — обяви Дохърти и взе касетофона от коленете на Кениън.
— Върви в тоалетната, Дебелак — нареди Кастило. — Затвори вратата и остани там.
— Ами дрехите ми?
Кастило посочи тоалетната.
Кениън се изправи непохватно и тръгна гол по пътеката.
— Какво ще правим с него? — попита Кастило, след като вратата се затвори.
— Мен ли питате, подполковник? — намръщи се Дохърти.
— Защо не? Вие сте в криминалния бизнес, аз съм в терористичния. Искам само да ви кажа, че онзи нещастник може да е всякакъв, но не е терорист.
— Той е съконспиратор — уточни Дохърти. — И съучастник, преди и след деянието.
— Както кажете. Та какво ще правим с него?
— Някой интересува ли се от мнението ми? — попита Дешамп.
— Не съм забелязал — отвърна сериозно Кастило.
— Да ти го начукам, шефче — отвърна добродушно Дешамп. — След като държите да чуете мнението ми, искам да предложа Джон да се свърже с експерти по разпитите, които да измъкнат от Дебелака всичко, което знае, като двамата господа — той кимна към агентите от Тайните служби — след като бъдат надлежно инструктирани, ще присъстват по време на разпитите.
— Записите от разпитите да бъдат предадени на ЗОА — нареди Кастило. — В никакъв случай да не попадат в ръцете на прокурор, преди да решим какво ще правим.
— Това последното никак не ми харесва — заяви Дохърти.
— И аз си помислих, че няма да ви хареса — отвърна Кастило. — Какво се опитвате да кажете?
— Ще направим, както каза Едгар — продължи Дохърти.
— Какъв е рискът да звънне на някого по телефона и да изплаче за помощ?
— Ще му кажем, че телефоните му ще се подслушват, че човек от Тайните служби ще го дебне денонощно, докато приключим с него, че ако пак реши да се прави на лошо момче, на секундата заминава за затвора във Флорънс и остава там, докато свят светува — реши Кастило.
Погледна Дохърти.
— Добре — съгласи се инспекторът. — А сега какво? Какво ще правим?
— Връщаме се в Мидланд, за да вечеряме с баба ми. Утре сутринта летим за Буенос Айрес.
Дохърти кимна.
Кастило надникна в пилотската кабина.
— Как мина? — попита Торине.
— По-добре, отколкото се надявах. Утре рано сутринта тръгваме за Буенос Айрес.
— Мина ми през ум, че ще стане така. Няма проблем.
— За колко време ще се върнем в Мидланд?
Торине посочи Милър.
— Докато този еднокрак пилот ни свали от девет хиляди метра — заяви Торине. — Досега описвахме един хубав голям кръг около северната част на Тексас. — Той погледна Милър. — Младши, започни плавно спускане.
— Слушам, господине, полковник. За мен е истинско удоволствие, господине — избърбори Милър и посегна към контролния лост.
XVII
ЕДНО
Международно летище „Хорхе Нюбъри“
Буенос Айрес, Аржентина
18:40, 13 Август 2005
Бе ясна зимна нощ над Аржентина, докато се спускаха към обления в светлини Буенос Айрес. Дори успяха да различат жълтите светлини по магистралата към Пилар.
Тръгнаха от ранчото „Дабъл Бар Си“ в шест, след като изядоха огромна закуска, за която настоя доня Алисия.
Дик Милър остана разочарован, че не може да замине с тях — Кастило искаше да разкаже на посланик Монтвейл за „разпита“ на Филип Дж. Кениън III и да се върне в комплекса „Небраска“, за да се оправя с всичко непредвидено — и бе доста изкушен, когато полковник Джейк Торине се обади да изпратят „тренировъчен“ „F–15D“, за да го вземе от Мидланд и да го откара до военновъздушна база „Андрюс“ край Вашингтон.
Кастило бе загрижен за ръката на Юнг и дълго мисли как най-тактично да го остави в Щатите, без да охлади ентусиазма му, ала накрая прецени, че ще му трябва в Южна Америка, за да помогне при напасването на отделните части от загадката и да се разправя с главен инспектор Ордьонес в Уругвай.