Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Къде сме? Намираме се на приблизително шест хиляди метра височина и летим към Флорънс, Колорадо. Ще стигнем до онова, което става тук, след малко. Друг въпрос?
— Флорънс в Колорадо ли? Какво има във Флорънс, Колорадо?
— Това са два въпроса, Дебелак. Не ме карай да повтарям. Следващия път, в който зададе два въпроса, специален агент Юнг, му пуснете ток.
— Слушам, господине.
— Тъй като въпросите ти са свързани, ще отговоря. Във Флорънс, Колорадо, се намира федералният затвор със строг режим. Ти чувал ли си за него, Дебелак?
— Не — отвърна нетърпеливо Кениън.
Кастило вдигна показалец.
— Не, господине — поправи се бързо Кениън.
— В затвора на Флорънс са събрани много лоши хора. Там не се позволяват контакти с останалите затворници и имаш право да излезеш за час, за да се разтъпчеш. През месец на семействата им се позволява да ги посетят за един час, стига да са се държали прилично.
— А като казвам много лоши хора, говоря за Робърт Хансън, агента от ФБР, който бе хванат да шпионира в полза на руснаците, и — това ще те заинтересува — и Омар Абдел-Рахман и Рамзи Юсеф, ислямските терористи, които избомбиха Световния търговски център през 1993 година. Те ще стоят там до края на живота си без право на помилване. Лично аз смятам, че предателите и терористите и всичките им помощници трябва да бъдат екзекутирани, но съдът се оказва прекалено благосклонен към тези боклуци. Може и в твоя случай да проявят благосклонност.
— Но лично аз не бих разчитал на подобно нещо, Дебелак. Ти си бивш офицер от армията. Знаеш, че не е трябвало да вършиш онова, което си свършил. — Не мога да си представя съдебни заседатели — особено тексасци — да препоръчат каквато и да е благосклонност към теб. Да искаш да питаш нещо?
— Нямам никаква представа какви ги говориш — отвърна Кениън, събрал малко повече кураж.
— Следващия път, когато излъже, му пусни ток, Юнг.
— Слушам, господине.
— Дебелак, нали нямаш намерение да отричаш, че си изпратил 1 950 000 от твоята сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, която си си въобразявал, че никой няма да проследи, до джамията „Ари-Тег“ в Истън и религиозната група, дето се е свързала с мюсюлмански терористи?
Кениън пребледня и се ококори.
— Така ли е? — настоя Кастило.
Дебелака се изправи рязко и повърна на пода.
— По дяволите! — възкликна отвратен Едгар Дешамп.
— Върви обратно в тоалетната, Дебелак — нареди Кастило. — Вземи салфетки и почисти тази гадост.
Кениън вдигна стегнатите си от белезниците ръце.
— Забелязах — отвърна Кастило. Неприятната миризма бързо се разпространяваше. — Какво от това? Побързай. Ще ми овониш самолета.
Кениън се изправи от ниското канапе и тръгна към задната част.
— Май нещо е ухапало Дебелака по задника — отбеляза Дешамп.
Останалите се разсмяха.
Кениън се върна със салфетките, отпусна се на колене и започна да попива повърнатото. Не каза и дума.
Юнг, покрил устата и носа си с кърпичка, се изтегли в предната част на пътническия салон, за да донесе ароматизатор, след това го изпръска целия.
Когато Кениън прецени, че е приключил, погледна Кастило и той поклати глава.
— Чисто, Дебелак, казах чисто — рече натъртено той.
Кениън се връща още три пъти до тоалетната, за да вземе салфетки, и търка дълго преди Кастило да нареди:
— Сядай.
— Добре, та докъде бяхме стигнали, преди Дебелака да освини? — попита той.
— Нямах представа, че онези хора във Филаделфия са терористи — изломоти Кениън.
— Не съм ти разрешил да говориш — повиши глас Кастило. — Следващия път, когато си отвориш устата без разрешение…
Той се направи, че стреля.
Кениън се сви, сякаш Кастило бе натиснал спусъка на истински пистолет.
— Ще говориш ли с нас, Дебелак? Или предпочиташ да се разприказваш пред хората, които те чакат във Флорънс? — попита Кастило.
Кениън мълчеше.
— Ти решаваш — продължи Чарли. — Кой вариант предпочиташ?
Кениън бе зареял поглед нанякъде и очевидно мислеше. След това погледна Кастило.
— Ще ти кажа каквото искаш, но трябва да ми повярваш, защото наистина не знаех, че хората от Филаделфия са терористи.
— Ще те изслушаме — съгласи се Кастило. — Ще ми дадеш ли касетофона си, Джон?
Дохърти подаде на Кастило малък касетофон.
Чарли се върна при Кениън.
— Събери си коленете, Дебелак — нареди той и след като Кениън се подчини, Кастило остави касетофона върху краката му. — Ако падне на земята… — започна той и отново се престори, че стреля.
Кениън бързо протегна ръце, за да задържи касетофона на коленете си.