Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Ще поясня за всички — започна той. — Това е беемве.
Дейвидсън го погледна напълно объркан.
— Какво?
Кастило сви рамене.
— Не че има някакво значение, но беемвето с две гуми се казва беемвенце, докато тези с четирите гуми са беемвета. Както вече казах, това не е от значение.
Дейвидсън кимна, макар да личеше, че не е убеден, и отвърна:
— Точно така. Домат. Доматче. Всичко е ясно.
Кастило се усмихна.
— Както и да е — продължи той. — Искам да останеш тук, Джон, за да удържаш фронта.
Обърна се към Брадли.
— Кажи, Лестър, ще успееш ли да се справиш с беемвето?
— Господине, имам документ за всичко с гуми, включително и за танк „М1А1 Абрамс“ — заяви ефрейтор Брадли.
— Въпросът ми, ефрейтор, беше дали ще успееш да се справиш с беемвето.
— Убеден съм, че мога да се справя и с беемве, и с беемвенце.
Кастило се усмихна.
— Добре, Лестър. Върви с госпожа Сиено и дискретно — вземи „Микро Узито“ от нея, а после го сложи на задната седалка на колата, която тя ти посочи. В „Трафика“ има два чувала брашно и кленов сироп. Прехвърли ги в беемвето и тях. Двамата с господин Дешамп идваме след малко.
— Слушам, господине — отвърна ефрейтор Брадли. — Колко пълнителя да взема, господине?
— Те са само два — отвърна Кастило.
— Допълнителни муниции, господине?
— Двата пълнителя ще ми стигнат. Провери дали оръжието е заредено.
— Слушам, господине.
Когато се отдалечиха, Дейвидсън каза:
— Едва сдържаш смеха си, а се чувстваш така, все едно си ритнал кученце.
— Така е — потвърди сержант Кенсингтън.
— Трябва да ви призная, че хората, които са ме спасили от смърт, са ми слабост — отвърна Кастило.
— Не мога повече да сдържам любопитството си, Чарли — обади се Алекс Дарби. — Какви са тези чували с брашно и кленов сироп?
— За Александър Певснер — младши — обясни Кастило — който е на десет и обожава американски палачинки с кленов сироп, откакто го е почерпил негов съученик. В Аржентина няма такова брашно, затова му донесох от Щатите.
— И просто каза на Брадли да ги прехвърли в колата — отбеляза Дарби.
— Точно така.
— Това означава ли, че ще се срещнеш с таткото на малкия? Той тук ли е?
— Надявам се малко по-късно да ти обясня всичко, Алекс. Точно сега Певснер има думата ми, че няма да кажа на никого къде живее. Всичко зависи от него. Пожелай ми успех.
— Ще водиш и Дешамп, така ли? — продължи да пита Дарби.
— Искам Едгар да му каже нещо, на което той няма да повярва, ако го кажа аз.
— Чарли, наистина не разбирам какво става. Всичко това нарочно ли го правиш?
— Докато ме няма, Юнг и Дохърти ще ви разкажат какво става — отвърна Кастило. — Няма да се бавя.
Той извади така наречения „аржентински мобилен“ от куфарчето, натисна копче за автоматично набиране и вдигна телефона до ухото си.
— Hola? — чу той глас.
— Пак този испански със силен руски акцент — заговори Чарли на руски.
— Какво искаш, Кастило?
— Обади се на охраната, Алекс, и им кажи да ме пуснат. Почти до тебе съм, за да ти донеса брашно за палачинки и кленов сироп, а един стар мой приятел иска да те види — разпореди се Чарли и затвори.
Едгар Дешамп бе на задната седалка на тъмносиньото „Беемве 720L“ с тъмни прозорци, когато Кастило заобиколи къщата. Брадли му задържа вратата отворена.
Кастило бе забравил, че Макс е тръгнал след него, и се усети чак когато кучето се метна на задната седалка.
— Изкарай противното животно — нареди Дешамп.
— Ти го изкарай, Едгар — отвърна Кастило. — Ти си властен човек. Тебе може и да те послуша.
Даде знак на Брадли да се качи зад волана, след това седна отпред.
— Карай към търговския център отстрани на шосе 8 — обърна се Кастило към Брадли. — Там, където е супермаркет „Джъмбо“. Като стигнем, ще ти кажа накъде да тръгнеш.
— Слушам, господине.
Кастило се обърна към пътниците на задната седалка.
— Макс, целуни този мил господин — каза на немски Чарли. — Той е стар, грозен и има нужда от малко обич.
По някаква случайност, в този момент Макс бе решил, да подуши спътника си и тъй като очевидно го бе харесал, протегна врат и го близна по лицето.
— Ще ти го върна тъпкано, Кастило — озъби се Дешамп.
ТРИ
Кънтри клуб „Буена Виста“
Пилар, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
20:45, 13 Август 2005
— Завий наляво, Лестър, и си свали прозореца — нареди Кастило. — Тук много внимават да не пускат навлеци.
Беемвето бе внимателно проверено от охраната — не само от двамата въоръжени пазачи, а и от Янош, огромния бодигард на Певснер, който надникна в колата, за да види кой е на задната седалка.