Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Преди да го пусна — обясни Кастило, — искам да ти кажа нещо, в случай че решиш, че гражданските ти права са нарушени и каквото и да ни кажеш няма да бъде признато от съда.
— В момента си пред нещо като съд. Ние сме и съдии, и съдебни заседатели. Нека да ти кажа кои сме. Познаваш Фернандо, разбира се, мен ме помниш и дори знаеш, че съм офицер от американската армия. Специален агент Юнг е от ФБР. Това е Едгар Дешамп от ЦРУ. Това е инспектор Дохърти от ФБР. Другите двама господа са Джордж Фелър и Сам Оливър от Тайните служби. Пилот на самолета е полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили на САЩ. Втори пилот е майор Дик Милър.
— Сигурно се питаш защо ти казвам всичко това. Причината е, че ако по някаква случайност се върнеш в Мидланд или когато най-сетне те приемат във Флорънс и ти позволят да се видиш с някого — нито адвокатът ти, нито някой друг ще ти повярва, че си бил отвлечен от съученика ти от Тексас и си бил завлечен на борда на „Гълфстрийм III“, пилотиран от офицер от Военновъздушните сили и офицер от армията, където си бил заплашван и унижаван от друг офицер от армията, с когото навремето сте били бойскаути, а след това си бил разпитван от агенти на ФБР, Тайните служби и ЦРУ.
— Помисли, Дебелак. Единственият ти шанс да не прекараш остатъка от живота си в килия в затвора във Флорънс е да ни разкажеш всичко. Ясен ли съм?
— Вече ти казах, че няма да скрия нищо. Трябва да ми повярваш, че нямах никаква представа, че става въпрос за терористична група или джамия, или каквото там е във Филаделфия.
— Все това повтаряш — отвърна Кастило. — Той е ваш, инспекторе.
Дохърти се премести от седалката, на която се бе отпуснал, и седна на канапето срещу Кениън. Извади малък бележник и химикалка, пресегна се през пътеката и пусна касетофона.
— Разпит на Филип Дж. Кениън III — започна Дохърти. — Начало седемнайсет и петдесет, 12 август 2005, на борда на самолет на САЩ, над Тексас, на път към затвора със строг режим във Флорънс, Колорадо, провеждан от инспектор Джон Дж. Дохърти от Федерално бюро за разследване, Вашингтон, който действа по нареждане на президента на САЩ. Присъстват подполковник К. Г. Кастило, ръководител на екипа, господин Едгар Дешамп, Централно разузнавателно управление, специални агенти Джордж Фелър и Самюъл Оливър от Тайните служби на САЩ, клон Далас, и агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР.
— Кажете името и професията си, ако обичате.
Кениън преглътна, след това, сякаш имаше трудности да говори, заяви, че е Филип Дж. Кениън III, председател на борда на директорите на „Кениън Ойл Рифайнинг енд Броукъридж Кампъни“ от Мидланд, Тексас.
— Господин Кениън — започна Дохърти. — Доколкото разбирам, правите това изявление доброволно, без натиск и без да очаквате закрила от страна на властите в замяна на сътрудничеството си. Правилно ли съм разбрал?
Кениън погледна Кастило, след това сведе очи към пода. Въздъхна шумно и отвърна тихо:
— Да.
— Говорете малко по-високо, ако обичате.
— Да, така е.
— Да започнем от самото начало — каза Дохърти. — Как се замесихте в незаконните сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“ на ООН?
Кениън въздъхна отново.
— Те се свързаха с мен — заяви най-сетне той. — Не съм ги търсил. Те дойдоха при мен.
— Кой дойде при вас?
— Мъж на име Лайънъл Касиди — отвърна Кениън. — Потърси ме и попита дали се интересувам от петрол за трийсет долара на барел.
— Имате ли адреса на господин Касиди?
— Не. Винаги той се свързваше с мен.
— Познавахте ли го?
— Никога не го бях виждал, преди да ме заговори на бара ма клуб „Петролиъм“. Клубът е в Далас. Не говоря за клуба в Мидланд.
— Той откъде ви познаваше?
Кениън сви безпомощно рамене.
— Нямам представа. Знаеше много и за мен, и за бизнеси ми. Каза ми: „Чух, че се интересувате от петдесет хиляди барела при цена трийсет и две цяло и пет“. Естествено, че се интересувах. Та тази цена бе с десет долара по-ниска от пазарната.
— Казвате, че е знаел всичко за бизнеса ви? — попита Юнг.
Дохърти го погледна вбесен, вдигна ръка, за да накара Кениън да изчака.
— Представете се. Име, длъжност, а след това задайте въпроса отново — нареди Дохърти.
— Специален агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР, прехвърлен към Звено за организационен анализ — представи се послушно Юнг. — Господин Кениън, твърдите, че въпросният мъж, Лайънъл Касиди, който е осъществил връзка с вас, е знаел всичко за вас и бизнеса ви.
— Така е.
— Ще ви покажа една снимка, господин Кениън, и ще ви помоля да ми кажете кой е човекът на нея — обясни Юнг.