Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Той се обърна към компютъра, намери каквото му трябваше и го подаде на Мунц.
— Снимките са много. Просто натисни, когато искаш да минеш на следващата.
Мунц погледна първата и я показа на Тор. На нея бяха дъщерите му, облечени в бели дрехи на готвачки, с огромни бухнали шапки, докато печаха пържоли на скарата, а сеньора Мунц и доня Алисия, прегърнати като сестри, ги наблюдаваха усмихнати.
— Това е баба ми, Алфредо — обясни Кастило.
Мунц разгледа двайсетте снимки една по една и върна лаптопа на Кастило.
— Иска ми се да те целуна, Карлос — каза Мунц, — а след това да убия Певснер бавно и много мъчително.
— Не прави нито едното, нито другото, много те моля — усмихна се Кастило. — Инспектор Дохърти ще остане с грешно впечатление, а Певснер може би не е — и сигурно не е — виновен.
Юнг извади пистолетите на Дохърти и Дешамп от куфарчето си, върна им ги, при което Дарби подхвърли, че ако ги носят, може да си имат проблеми, но нямало да има проблем, ако се движат с автомобил на посолството с дипломатически номера, които да им гарантират имунитет, в случай че Федералната полиция реши да ги спре.
Кастило, следван по петите от Макс, извади две бутилки бира от хладилника и тръгна към quincho; Сузана му беше казала, че ефрейтор Лестър Брадли е дежурен при радиото.
Щом Кастило влезе, Брадли скочи, козирува и поздрави:
— Добър вечер, подполковник. Днес аз съм дежурен.
— Свободно — отвърна Кастило и се постара да потисне смеха си. Не успя. Усмихна се широко и подаде на Брадли бутилката бира. — Пийни с мен една бира, Лес.
Когато забеляза, че Брадли се притеснява, Кастило продължи:
— Най-добре да си запишеш, ефрейтор. Когато старши офицер ти подава бира и ти нарежда да пиеш, означава, че не подлежиш на наказание, задето пиеш по време на дежурство.
— Слушам, господине. Благодаря ви, господине.
— Чува ли се нещо от Щатите, Лес? — попита той.
— Преди около час дойде съобщение от майор Милър, което трябва да ви предам веднага щом пристигнете. Предадох го на старши сержант Дейвидсън, господине.
— След като аз съм тук, а Дейвидсън го няма, защо не ми го предадеш?
— Слушам, господине. Цитирам: „Канарчето се оказа много сладкогласо“ край на цитата. Майор Милър каза, че вие ще разберете какво означава, господине — завърши Брадли.
— Да, разбрах — потвърди Кастило. — Лес, би ли отишъл да доведеш — много дискретно — госпожа Сиено, господин Дарби, старши сержант Дейвидсън и господин Солес? Аз ще поема радиото.
— Слушам, господине. — Брадли скочи и се отправи към вратата. След това спря и много внимателно остави бутилката бира на пода. — Най-добре да я оставя тук, господине. Старши сержант Дейвидсън може и да не разбере, че имам вашето разрешение да пия по време на дежурство.
— Правилно, ефрейтор — съгласи се подполковник Кастило.
Когато всички се събраха, Кастило попита дали има нещо, което да намеква за предстоящо нападение над вилата, и дали са забелязали коли, които да обикалят и следят.
— Абсолютно нищо, подполковник — отвърна Дейвидсън. — А бяхме много внимателни. Единственият, който ни се стори донякъде подозрителен, бе шофьорът на камиона, който отнася прането — с бял ван е, надпис ЕКО — и ни се стори, че къщата доста го интересува. Втория път, когато мина, двамата с Брадли го проследихме.
— И двамата ли?
— Лестър тръгна на велосипед, докато той обикаляше кънтри клуба, а аз бях с беемвето. Лестър каза, че връщал и отнасял прането и дрехите за химическо чистене. Когато си тръгна, аз го последвах. Той отиде в ЕКО — близо до хотел „Шератон“ — и разтовари мръсното пране. Това беше.
Огледа останалите и те закимаха в знак на съгласие.
— Всичките ми инстинкти нашепват, че ще се опитат да убият Ерик Кочиан — призна Кастило. Ще стане още по-напечено, след като отида да се видя с един човек.
Те го погледнаха. Очакваха да им каже с кого има среща, но той мълчеше.
— Трябва ми оръжие, Сузана — заяви той. — Онова „Микро Узи“, което взех назаем в Будапеща, все още ли е тук?
Тя кимна.
Дейвидсън не се стърпя.
— Къде отиваме, Чарли?
— Ние няма да ходим никъде. Аз отивам да се видя с един човек. Дешамп ще ме придружи.
— Подполковник, чух какво каза Алекс — намеси се Сузана Сиено. — Ако имаш намерение да носиш „Узито“, тогава вземи една от колите на посолството с дипломатически номера. И вземи някого да шофира.
— Аз съм много добър, когато се кача на беемвенце — обади се Дейвидсън.
Кастило изви вежди.