Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Кениън погледна снимката.
— Да, това е Касиди. Това е мръсникът, който ме въвлече в тази каша.
— Говори инспектор Дохърти. Специален агент Юнг показа на господин Кениън цветна снимка на бял мъж, приблизително четирийсет и пет годишен, приблизително метър петдесет и пет, предполагаемо тегло седемдесет и пет килограма. Господин Кениън разпозна Лайънъл Касиди. Мъжът от снимката е добре познат и на мен, и на специален агент Юнг, и на подполковник Кастило под друго име, което знаем, че е истинското му име. То няма да бъде споменавано по време на интервюто.
— Ама казвам ви, че той ми каза, че името му е Касиди, Лайънъл Касиди — заяви жално Кениън. — Защо ми е да лъжа?
— Никой не намеква, че лъжете, господин Кениън — обади се Дохърти. — Какво направихте, когато господин Касиди ви предложи петдесет хиляди барела петрол при цена трийсет и два долара и петдесет цента на барел?
— Отначало тази работа ми се стори подозрителна, но…
— Да се върнем към дарението ви за джамията „Ари-Тег“ — настоя Дохърти половин час по-късно. — Защо го направихте?
— Изобщо не исках — призна Кениън. — Нямах представа — казах го одеве, повтарям го и сега — нямах представа, че става въпрос за терористи.
— Разкажете ми какво се случи — помоли Дохърти.
— Бях на Козумел — започна Кениън. — Заведох семейството си да се порадват на слънцето и морето. Касиди беше там.
— Кастило — прекъсна го Чарли. — Къде на Козумел бяхте, господин Кениън?
— В кой хотел ли?
Кастило кимна.
— В „Гранд Козумел Бийч енд Голф Ризорт“ — отвърна той.
— Продължете — кимна Кастило.
— Видях Касиди на плажа, а после и на бара. Знам, че ме видя, но с нищо не показа, че ме познава, затова не му се обадих. Беше ми все едно.
— Забелязахте ли дали Касиди е сам?
— Беше с някакъв мъж, приблизително на неговата възраст. Говореше странно.
— Да не би да е говорел с руски акцент? — попита Кастило.
— Може и така да е, Чарли.
— Разпитът ще бъде прекъснат за кратко — обяви Кастило, — за да може Кастило да прегледа документите си.
Дохърти го погледна със смес от любопитство и раздразнение.
Кастило се пресегна към мрежата на облегалката зад пилота и извади лаптопа си. Включи го, бързо потърси нещо, след това го пренесе при Кениън и го постави пред него.
— Господин Кениън, ще ви покажа компютърна снимка ма бял мъж и ще ви попитам дали това е мъжът, с когото е бил Касиди в Козумел — обясни Кастило.
Кениън поклати глава.
— Не. Този никога не съм го виждал.
Кастило показа снимката на Дохърти.
— Подполковник Кастило ми показа същата снимка. Тя е на бял мъж, когото познавам от други снимки — уточни Дохърти. — Господин Кениън не го познава. Позволете да продължа, подполковник.
— Разбира се — отвърна Кастило.
— Задръжте за момент — обади се Дешамп и се представи:
— Едгар Дешамп, ЦРУ. Прекъсвам разпита, за да покажа още една снимка на господин Кениън.
Дешамп започна да рови в куфарчето си и извади купчина снимки, прехвърли ги бързо, избра две и ги постави пред Кениън.
— Познавате ли го? — попита той.
— Ето го — отвърна Кениън.
— Ами този?
— Същият е.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм. Касиди разговаряше с него на бара малко преди най-неочаквано да ме познае, да се приближи и да ми съобщи, че има нужда от услуга.
— Чакайте малко — спря го Дохърти. — Господин Дешамп показа на господин Кениън две ясни снимки, едната цветна, другата черно-бяла, на бял мъж, приблизително на четирийсет и пет, около метър и седемдесет и пет, приблизително осемдесет и пет килограма, а господин Кениън потвърди, че въпросният човек е бил с Касиди в хотела. Мъжът очевидно е познат на господин Дешамп, но за нас с подполковник Кастило е непознат.
Дешамп обърна гръб на Кениън и изрече само с устни „Сунев“.
Дохърти се обърка, но бързо направи връзката. След това се усмихна. Накрая усмивката му изчезна.
— Какво мислите за добрия си приятел сега, Кастило? — попита доволно той.
— Никога не съм казвал, че ми е добър приятел. Казах ви само, че няма да ви дам сведения за него — отвърна Кастило. След това погледна Дешамп и възкликна:
— Бинго!
— Бинго, шефче, и още как — потвърди Дешамп.
Дохърти отново се обърна към Кениън:
— Казвате, че Касиди ви е заговорил на бара в хотела.
— Точно така.
— Мъжът от снимката, която ви показа господин Дешамп, дойде ли с него?
— Не, господине.
— Казахте, че поискал от вас услуга. Каква е тази услуга?
— Каза, че имал малък проблем с парите и искал да направи добро за една джамия във Филаделфия.
— Затова поиска от вас да прехвърлите по сметка на джамията два милиона долара от сметката си в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, така ли? — попита Дешамп.