Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя изсумтя, после седна до него да си обуе чорапите.
— Егвийн ми е разказвала за вашите брачни обичаи в Две реки.
— Искаш да изчакаме цяла година? — възкликна той невярващо.
— Годината. Да, точно това имах предвид. — Никога досега не беше си давал сметка колко крак може да разкрие една жена, докато си обува чорап; странно, че това му се стори така възбуждащо, след като я беше видял гола, запотена и… Съсредоточи ума си, за да може да я слуша. — Егвийн ми сподели, че се е канела да помоли майка си да й разреши да се омъжи за теб, но преди да го спомене, майка й казала, че трябва да изчака още една година, въпреки че е сплела косата си на плитка. — Авиенда се намръщи, свила едното си коляно почти до брадичката. — Така ли е? Тя каза, че на едно момиче не е разрешено да сплита косата си преди да е пораснало достатъчно за женитба. Разбираш ли какво искам да кажа? Ти приличаш на онази… риба… която Моарейн хвана в реката. — В Пустошта риби нямаше: айилците знаеха за тях само от книгите.
— Разбира се — отвърна той. Разбираше друг път. Все едно че беше глух и сляп. Той помръдна под одеялата и се постара за заговори колкото може по-уверено. — Най-малкото… Е, обичаите са доста заплетени и не съм сигурен за коя част точно говориш.
За миг тя го изгледа недоверчиво, но айилските обичаи също бяха сложни, така че му повярва. В Две реки младежите излизаха заедно в продължение на година, и ако се уверяха, че си подхождат, се сгодяваха и най-накрая се оженваха. Така беше според обичая.
— Имам предвид, че през тази година момичето моли за разрешение майка си и Премъдрата — продължи тя. — Не мога да кажа, че го разбирам. Ако тя го иска и е достатъчно голяма за женитба, за какво ще й трябва разрешение? Не разбираш ли? Според нашите обичаи — тонът й говореше недвусмислено, че за нея само те са от значение — само аз мога да реша дали да те помоля, а аз няма да го направя. Според вашите обичаи — тя поклати глава пренебрежително — аз нямам разрешението на майка си. А и на теб ще ти трябва това на баща ти, предполагам. Или на брата на баща ти, ако баща ти е загинал и ако има брат. А ние нямаме тези разрешения, така че не можем да се оженим.
— Разбира се — въздъхна той. Всяко момче, което помолеше баща си за подобно разрешение, все едно молеше така да го зашлевят, че да му запищят ушите. Само като си помислеше за някои селски момци — как се потяха глупаво от притеснение, че някой може да разбере какви ги вършат е момичето, с което са решили да се оженят… Много добре си спомняше как Нинив спипа веднъж Кимри Луин и Бар Доутри в плевнята на таткото на Бар. Кимри носеше косата си оплетена от пет години, но след като Нинив приключи с нея, я подхвана госпожа Луин. Женският кръг едва не одра Бар жив, и това не беше нищо в сравнение с претърпяното от Кимри през месеца, който решиха, че е най-краткият приличен срок, преди да ги оженят. Из селото тихичко се шегуваха, за да не ги чуят в Женския кръг, че нито Бар, нито Кимри са могли да седнат на задниците си цялата първа седмица след сватбата. Ранд предполагаше, че Кимри не е успяла да получи разрешение. — Но предполагам, че Егвийн не може да знае всички хорски обичаи, в края на краищата — продължи той. — Жените не могат да знаят всичко. Разбираш ли, след като аз го започнах, трябва да се оженим. Това няма нищо общо с разрешенията.
— Ти си го започнал? — изсумтя тя многозначително. Айилки, андорки, каквито и да бяха, жените използваха носовете си като пръчки, за да те ръчкат с тях или да те пердашат. — Все едно, няма никакво значение, след като следваме айилските обичаи. Това повече няма да се случи, Ранд ал-Тор. — Той се изненада и в същото време остана доволен, че долавя съжаление в гласа й. — Ти принадлежиш на посестримата на моята посестрима. Сега вече имам тох към Елейн, но това не е твоя грижа. Цяла вечност ли ще лежиш? Чувала бях, че мъжете стават лениви след това нещо, но скоро клановете ще са готови за поход. Трябва да си там. — Изведнъж по лицето й пробягаха тръпки на ужас и тя се отпусна на колене. — Стига да можем да се върнем. Не съм сигурна, че си спомням какво точно направих, за да отворя дупката, Ранд ал-Тор. Трябва да намериш начин да се върнем.
Той й каза как бе задържал портала й и че все още усеща, че той се държи. Тя като че ли се успокои и дори му се усмихна. И ставаше все по-ясно, че не смята да се обърне, докато той се облича.
— Какво пък, така е честно — промърмори той след дълга пауза и се измъкна от одеялата.
Постара се да покаже безгрижие като нейното, но не беше лесно. Усещаше очите й като докосване дори когато се извърнеше от нея. Нямаше право да му казва, че имал хубав задник — той не си беше позволил да коментира колко хубав е нейният. Все едно, каза му го само за да го накара да се изчерви. Жените не гледаха мъжете по този начин. И не молеха майките си за разрешение да… Имаше усещането, че животът му с Авиенда не е станал с нищо по-лек.