Виелица на сенките [bg]

Джиг се втурна напред. Задачата на алебардиста е да запуши пробива на нападателите и той, без да разбере как, се оказа в касапницата. „Раците“ бяха около петнадесет души и само трима от тях бяха на кон. Копиеносците спряха с опитите да освободят копията си и извадиха мечове. Джиг удари един в гърба с дръжката на алебардата, подсече крака на друг, после с всички сили замахна и проби с шипа на алебардата масивната броня на някакъв благороден воин. Клоп, незнайно как оказал се наблизо, отряза крак на кон и ездачът падна директно върху находчиво поставеното копие на друг воин. Клоп не успя да се изправи — друг кавалерист, който беше наблизо, удари от горе на долу с копието си и прикова стражника към земята. Джиг изкрещя и удари с алебардата. Ездачът се прикри с щит. Джиг удари още веднъж, закачи с куката на алебардата врага по шията, дръпна към себе си и го свали от коня. Отново някой от копиеносците се появи навреме и се справи със зашеметения от падането и безпомощно лежащ на земята човек.

— В строя! — изреваха на Джиг и някакъв воин просто го набута в карето.

Той се подчини — Клоп вече го нямаше. Пробивът на кавалерията беше спрян, копиеносците възстановиха редиците. Мястото на Клоп зае съседът му в редицата.

— Арбалети-и-и, огън!

Отново запяха арбалетите. Сега към фронталните редици на арбалетчиците се присъединиха и стрелците от задните редове, които вече бяха успели да избият ездачите, промъкнали се в тила на каретата.

Понасяйки съкрушителни загуби под стоманения дъжд на арбалетните болтове, остатъците от кавалерията на Рачешкото херцогство благоразумно отстъпиха.