Кралица на въздух и мрак [bg]

— Те не признават властта в Идрис — отвърна Ейлийн. — Само че са се затворили в Елмазената цитадела. Все още не отговарят на никакви съобщения.

— Съществуват и други начини да се сдобием с оръжия — обади се Тай. — Пазарът на сенките например.

Ема се напрегна, чудейки се дали някой щеше да изтъкне, че строго погледнато, Пазарът на сенките беше забранен за ловците на сенки.

Никой не го стори.

— Добра идея — рече Джейс. — Можем да се сдобием с оръжия, ако се нуждаем от тях… във всички църкви и свещени места в Лос Анджелис има запаси, само че…

— Само че няма да се биете с демони — довърши Кит. — Нали?

Джейс го изгледа продължително, трудно бе да не забележиш приликата помежду им, когато двамата бяха толкова близо.

— Не и от обикновения вид — отвърна и двамата с Клеъри се отправиха към оръжейната.

Марк също беше станал и излезе заедно с Кристина. Тай и Кит ги последваха почти веднага. Дру си тръгна заедно с Тави и неговото слинки. Докато всички се разотиваха, Магнус погледна през масата към Джулиън с пронизващи котешки очи.

— Ти остани. Искам да говоря с теб.

По лицата на Хелън и Ейлийн се изписа любопитство. Алек повдигна вежди.

— Окей. Ще отида да се обадя на Изи, за да й кажа, че се прибираме. — Той хвърли поглед към Ейлийн и Хелън. — Не бих отказал малко помощ със събирането на багажа. Магнус все още не е достатъчно добре.

Лъже, за да ги накара да излязат от стаята, помисли си Ема. Не беше трудно да разчете безмълвното общуване между Алек и Магнус. Зачуди се дали другите виждаха същото с нея и Джулиън. Беше ли очевидно, че си говорят без думи? Не че го бяха правили, откакто се бяха върнали от Туле.

Магнус понечи да се обърне към Ема, но Джулиън поклати леко глава.

— Ема знае. Може да остане.

Магнус се облегна назад, докато останалите излизаха от стаята. След миг в нея останаха само те тримата: Ема, Джулиън и Магнус. Магнус гледаше безмълвно двамата ловци на сенки, местейки нетрепващи очи между тях.

— Кога каза на Ема за магията, Джулиън? — попита най-сетне. Гласът му бе измамливо безизразен, но Ема подозираше, че зад въпроса се крие повече, отколкото личеше на пръв поглед.

Тъмните вежди на Джулиън се сбърчиха.

— Веднага щом можах. Тя знае, че искам да я развалиш.

— А. — Магнус се облегна в дивана. — Умоляваше ме да направя магията. Беше отчаян и се намираше в опасност. Сигурен ли си, че искаш да я разваля?

На ярката слънчева светлина очите на Джулиън имаха цвета на тропически океан върху корицата на списание. Носеше тениска с дълъг ръкав, която подхождаше на цвета им, и беше толкова красив, че сърцето на Ема потрепна.

Ала това беше красотата на статуя. Лицето му бе почти напълно безизразно и тя не можеше да прочете нищо върху него. Едва бяха разговаряли от онази нощ в стаята й.

Може би беше минало толкова време, че той вече не помнеше какво означава да има чувства; може би вече не го искаше. Може би я мразеше. Може би щеше да бъде по-добре, ако я мразеше, но Ема не можеше да повярва, че би било по-добре никога вече да не почувства каквото и да е.