![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Ако Дугал Макензи бе реагирал, както бях чула, за да защити честта на сестра си, не можех да си представя какво би сторил, за да защити дъщеря си.
- Потрепервам, като си помисля - казах и се усмихнах широко.
- И аз - отвърна Джейми и потрепери наистина. Изгледа ме косо, смутен.
- Знаеш, че младите мъже сутрин се събуждат с... е, с... - Той се червеше.
- Да, знам - отвърнах. - Както и старците на по двайсет и три. Мислиш, че не забелязвам? Достатъчно често ми обръщаш внимание на това.
- Мхм. Е, на сутринта след като майка й ни хвана, се събудих призори. Бях я сънувал -Тиби, не майка й, - и не се изнанедах, когато почувствах ръка на члена си. Изненадах се, че не е моята.
- Не е била на Тиби, нали?
- Не, не беше. Беше на баща й.
- Дугал?! Какво, за Бога?!
- Ококорих се и той ми се усмихна, много добронамерено. След това седна на леглото и си поговорихме, чичо и племенник, покровител и храненик. Обясни ми колко се радва, че съм дошъл, той нали си нямал син, и така нататък. И как цялото семейство много ме харесвало. И как никак не му се мислело, че може някой да се възползва от благородните, невинни чувства на дъщерите му към мен, но пък се радвал, че може да ми вярва като на роден син. И през цялото време държи с едната си ръка камата си, а с другата - младите ми топки. И само повтарях да, чичо, не, чичо, а когато си тръгна, се свих на постелята и сънувах свине. И не целунах момиче отново, докато не станах на шестнайсет и не се преместих в Леох.
Той ме погледна усмихнат. Беше привързал косата си с кожена връв, но по-късите краища стърчаха както обикновено и лъщяха червеникавозлатисти в хладния, ясен въздух. По време на пътуването от Леох до Краиг на Дун кожата му бе загоряла и сега целият приличаше на жизнерадостно есенно листо, подето от вятъра.
- А ти, хубава ми друговремко? - попита ухилен. - Момците плезеха ли се подире ти, или си била стеснителна девица?
- Не колкото теб - отвърнах благоразумно. - Бях на осем.
- Безсрамница! Кой беше щастливецът?
- Синът на преводача ни. Бяхме в Египет, а той беше на девет.
- А, значи не е твоя вината. Въвлечена в грях от по-възрастен мъж. Че и проклет неверник.
Мелницата се показа под нас, хубава като картинка, с тъмночервена лоза, плъзнала от едната страна на жълтата стена, кепенците отворени и добре поддържани, макар че зелената им боя бе поолющена. Водата се изливаше весело във воденичния вир от улея под спрялото колело. Дори се мяркаха патици - примкар и потапница звънарка, спрели да отдъхнат по пътя си на юг.
- Виж. - Бяхме на върха на хълма и аз сложих ръка на рамото на Джейми. - Не е ли прекрасно?
- Много по-прекрасно ще е, когато колелото се завърти отново - рече практично. След това погледна към мен и се усмихна. - Да, сасенак. Много е хубаво. Като малък плувах наблизо. Покрай завоя на реката има широк вир.
Няколко крачки надолу по хълма вирът вече се виждаш зад върбите. Момчетата също. Бяха четири, търчаха, плискаха се във водата и викаха, голи като птички.
- Бррр - рекох. Времето беше хубаво като за есента, но въздухът бе достатъчно студен, за да се радвам, че съм си взела широкия шал. - Само като ги гледам, ми изстива кръвта.
- Така ли? Е, нека ти я стопля.
Той хвърли бърз поглед към момчетата в потока и пристъпи назад в сянката на голям кестен. Хвана ме през кръста и ме придърпа.
- Не си първата девойка, която съм целувал, но се кълна, че ще си последната.
И сведе глава към извърнатото ми нагоре лице.
Когато воденичарят се показа от леговището си и ни се представи набързо, аз се върнах към бреговете на воденичния вир, а Джейми няколко минути слуша обяснения на проблема. Воденичарят се прибра, за да опита да завърти камъка отвътре, а Джейми се вгледа в тъмните обрасли дълбини на вира. Накрая сви рамене примирено и се зае да се съблича.
- Няма какво да се прави - отбеляза. - Иън е прав, нещо е заседнало в колелото под улея.
Трябва да се гмурна и... - Той рязко спря, когато чу как ахвам, и се обърна към мен. - Какво ти става? Не си ли виждала мъж по долни гащи?
- Не... не и... такива! - успях да изпелтеча. Предвиждайки работа под водата, той бе навлякъл под поличката си невероятно вехта къса дреха. Явно е била от червена вълна, но сега бе скърпена от главозамайващо разнообразни цветове и материали. Този чифт долни гащи явно бе принадлежал на някой доста по-широк в кръста от Джейми. Едва се крепяха на хълбоците му, а гънките висяха върху плоския му корем.
- На дядо ти ли са? - предположих аз, докато правех неуспешни опити да сподавя смеха си.