Друговремец [bg]

- Съжаляваш ли, че не взе местно момиче? - попитах кокетно.

- Ако смяташ, че ще кажа „да“, докато държиш градинарското ножче, не си преценила добре здравомислието ми.

Пуснах ножчето, изпънах ръце и зачаках. Когато се отскубнахме един от друг, си взех ножчето и го подкачих:

- Винаги съм се чудила как си останал девствен толкова дълго. Момичетата в Лалиброх до една ли са грозници?

- Не - отвърна той и примижа срещу слънцето. - Най-вече баща ми е отговорен за това. Вечерите се разхождахме през полята и си говорехме. И когато пораснах достатъчно, за да е възможно, той ми каза, че всеки мъж е отговорен за семето, което сее, защото е длъжен да се грижи за жена си и да я закриля. И ако не съм готов за това, нямам право да обременявам никоя с последствията от действията си.

Хвърли поглед през рамо към къщата - и към малкото семейно гробище в подножието на кулата, където почиваха родителите му.

- Каза, че най-великото нещо в живота на един мъж е да легне с жената, която обича - рече тихо. Усмихна ми се, а очите му синееха като небето над нас. - Беше прав.

Докоснах леко лицето му и прокарах пръст по бузата му, надолу към челюстта.

Джейми се ухили, а силен порив на вятър поде поличката му.

- Е, Църквата учи, че да си посягаш сам е грях, но според баща ми, ако опре до това да посегнеш на себе си или на някоя клета жена, всеки благоприличен мъж би се пожертвал.

Когато спрях да се смея, поклатих глава и казах:

- Не. Не, няма да питам. Но си останал девствен въпреки всичко.

- Благодарение единствено на милостта на Бог и на наставленията на баща ми. Когато навърших четиринайсет, само момичета ми бяха в главата. Но след това ме пратиха при Дугал.

- Там нямаше ли момичета? Мислех, че Дугал има дъщери.

- Да, четири. Най-малките две не са нищо особено, но най-голямата беше много хубаво девойче. Година-две по-голяма от мен, Моли. Мисля, че не се ласкаеше много от вниманието ми. Често я зяпах от другия край на масата, а тя ме гледаше отвисоко и ме питаше дали нямам перде. Ако съм бил имал, да съм си легнел, а ако ли не - да спра да я зяпам, защото не искала да ми гледа сливиците, докато се храни.

- Разбирам как си останал девствен - рекох и запретнах поли, за да прекрача през един нисък плет. - Но не може всички да са били такива.

- Не - отвърна Джейми умислено, докато ми подаваше ръка. - Не, не бяха. По-малката сестра на Моли, Табита, беше по-дружелюбна. - Усмихна се от спомена. - Тиби е първото момиче, което целунах. По-скоро първото, което целуна мен. Помагах й с две кофи мляко, от плевнята към маслобойната, и през цялото време планирах как ще я приклещя зад вратата, за да не се измъкне, и ще я целуна. Само че и двете ми ръце бяха заети и тя трябваше да ми отвори вратата. Така че аз се озовах зад вратата, а Тиби ме издебна, хвана ме за ушите и ме целуна. И разляхме млякото.

- Звучи като запомнящо се първо преживяване - рекох през смях.

- Едва ли й е било първо. Знаеше много повече от мен. Но не продължи дълго - след ден-два майка й ни хвана в кухненския килер. Само ме изгледа остро, а на Тиби каза да подреди масата за вечеря, но явно след това е казала на Дугал.