![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Първият е избухването на Втората англо–нидерландска война (1665–1667), която заедно с чумната епидемия и Големия лондонски пожар сериозно влошават английската отбрана до такава степен, че холандците успяват да тръгнат нагоре по Темза и да опожарят английските военноморски корабостроителници. Франция също печели позиции вследствие на агресивната външна политика на Луи XIV, която заплашва съществуващото равновесие на силите на континента и става причина за увеличаване на военните разходи. Вторият фактор е обстоятелството, че Чарлс се надява да успее да живее според собствените си възможности, за да не се налага да иска допълнителни приходи от парламента. Третият е появата на група изключително талантливи и прозорливи реформатори в управлението като сър Джордж Даунинг[195] и автора на знаменития „Дневник“ Самюъл Пийпс[196], които посрещат със загриженост надигащите се чуждестранни заплахи и осъзнават необходимостта от много по–ефикасни фискална система и обща администрация. И последният фактор е възникването на парламент, който през периода след Гражданската война и протектората е подозрителен към излишни разходи и корупция при управление, което отклонява приходите от данъци за непублични цели.
Комбинацията от тези различни фактори позволява на учредената от Даунинг Втора финансова комисия да препоръча и осъществи важни реформи, които поставят английската публична администрация върху много по–модерна и непатримониална основа. Тя отнема властта на администрацията на държавното съкровище, която от времето на Тюдорите е гнездо на корумпирани служители, и я поставя в ръцете на реформираното Министерство на финансите, което се превръща в главен счетоводител на всички разходи на управлението. Вместо да прибягва до вътрешни финансови операции, комисията пуска в обращение нови облигации, наречени съкровищни бонове, които се продават на широката публика и по този начин са подвластни на дисциплината на пазара на публичните облигации. И най–накрая, тя превръща частните длъжности в длъжности „по усмотрение“ и по този начин премахва по–нататъшната им продажба.
Усилията за реформа след 1667 г. нанасят сериозен удар на патримониалните практики и гарантират на английската държава много по–ефективно управление на публичните финанси в сравнение с Франция и Испания. Борбата срещу корумпираното управление никога не е спечелена или изгубена окончателно, а много от предприетите през 1660 г. от Даунинг реформи не са осъществени докрай до началото на XVIII в. Тези ранни усилия за реформи не отменят и необходимостта от следващи комисии и разследвания, тъй като патримониализмът постоянно се стреми да възвърне позициите си с течение на времето.
Но краят на XVII в. действително предлага важен модел за противодействие на патримониализма, който има практическо значение и по отношение на днешните антикорупционни усилия. Всички елементи, позволили осъществяването на реформите по времето на късните Стюарти, все още са от решаващо значение: външна обстановка, която оказва фискален натиск върху управлението да усъвършенства дейността си; главен изпълнител, който дори да не ръководи лично усилията за реформи, най–малкото не ги блокира; поддръжници на реформата в управлението, които имат достатъчна политическа подкрепа, за да изпълнят своята програма; и накрая – силен политически натиск отдолу от страна на тези, които плащат данъци на управлението и не искат парите им да бъдат харчени нецелесъобразно.
Много от скорошните антикорупционни усилия от страна на международни институции като Световната банка или Министерството на международното развитие на Великобритания се провалят поради липсата на някои от тези елементи. Проблематична характеристика на съвременния свят е, че на корумпираните управления често не им се налага да се обръщат към собствените си граждани за приходи, както го прави Чарлс II, а и нямат парламент или гражданско общество, които да бдят над начина, по който се харчат парите им. Вместо това доходите на управлението идват от природни ресурси или от помощи на международни донори, които не изискват отговорност за това как се харчат парите. Самюъл Хънтингтън изказва предположението, че ако лозунгът на английския парламент е „няма данъци без представителство"[197], днешното послание трябва да бъде „няма представителство без данъци", тъй като второто е това, което най–успешно стимулира политическо участие.