За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аз моля да се прочетат двете знаменити разпореждания на бургундския крал Гундебалд по този въпрос; читателят ще види, че те засягат самата същност на нещата. Трябвало е, ако се изразим с езика на тези закони, да се изтръгне клетвата от ръцете на човека, който е щял да я използува, за да злоупотреби с нея.
У лангобардите законът на Ротарий е допускал случаи, когато човекът, който се е заклевал, е бил освобождаван от дуел. Този обичай се разпространил; по-нататък ние ще видим до какви злини е довел той и как се е наложило да бъде възвърната старата съдебна практика.
Глава XV
Допълнителна бележка
Аз не казвам, че в измененията, на които били подложени законите на варварите, в разпорежданията, които били прикрепени към тях, и в сборниците капитуларии не е можело да се намери някой текст, в който доказателството на дуела се е допускало не като отрицателно доказателство. В продължение на много векове особени обстоятелства са можели да подтикнат хората към известни частни закони в този смисъл. Но аз говоря за общия дух на германските закони, за тяхната природа и произход; аз говоря за древните обичаи на тия народи, посочени или утвърдени от тия закони; и тук става дума само за това.
Глава XVI
За доказателството чрез вряла вода, установено от салическия закон
Салическият закон е допускал използуването за доказателство на вряла вода; но тъй като това било много мъчително, законът смекчил неговата строгост. Той позволявал на лицето, призвано в съда — за да даде доказателство чрез вряла вода, — да изкупи със съгласието на противната страна ръката си. Обвинителят срещу определена от закона сума е можел да се задоволи с клетвата на няколко свидетели, които удостоверявали, че обвиняемият не е извършил приписваното му престъпление; това е било особен случай в салическия закон, който е допускал отрицателно доказателство.
Доказателството, за което става дума, е имало договорен характер; него законът е търпял, но не го е предписвал. Той е определял известно възнаграждение в полза на обвинителя, ако той дадял на обвиняемия възможност да се защити чрез отрицателно доказателство. Обвинителят е можел да се задоволи с клетвата на обвиняемия, както е можел да му прости вината или оскърблението.
Законът е допускал известно смекчаване, за да могат страните до произнасяне на присъдата да прекратят своя спор и преустановят ненавистта си, едната — под страх от ужасното изпитание, другата — пред вид на малкото възнаграждение, което ще получи непосредствено. Ясно е, че след това отрицателно доказателство друго доказателство не е било нужно, така че обичаят за дуел не е можел да бъде следствие от някакво особено постановление на салическия закон.
Глава XVII
Начинът на мислене на нашите деди
Ние се удивляваме, когато виждаме, че нашите деди, изхождайки от своя начин на мислене, са поставяли честта, благосъстоянието и живота на гражданите в зависимост от обстоятелствата, които са имали отношение не толкова към разума, колкото към случайността; че те непрекъснато са използували доказателства, които не са доказвали нищо и не са били свързани нито с невинността, нито с престъплението.
Германците, които никога не са били под робство, са се ползували с пълна свобода. Техните родове са водели войни помежду си за убийства, кражби, оскърбления. По-късно този обичай бил видоизменен и в тия войни били въведени правила; те са се водели под наблюдението и по нареждане на властите, което било за предпочитане пред неограничената свобода да се нанасят вреди.
Както в наше време турците смятат първата победа в своите междуособици за присъда на божия съд, така германските народи в своите частни разпри са приемали изхода от борбата за присъда на провидението, винаги готово да накаже престъпника или узурпатора.
Тацит казва, че когато някой германски народ иска да влезе във война с друг, той се стреми да хване пленник, който да влезе в единоборство с някой от неговите. По резултата от двубоя съдели за изхода от предстоящата война. Народите, които смятали, че единоборството може да регулира обществените дела, са можели, разбира се, да мислят, че по тоя начин могат да се уреждат и частните спорове.
Бургундският крал Гундебалд е поощрявал повече от всеки друг крал обичая на дуелите. Този господар привежда мотивите за това в самия текст на своя закон: «Това се прави — казва той — с цел нашите поданици да не дават повече клетва за съмнителни неща и да не изпадат в клетвопрестъпление за неща, които не подлежат на съмнение.» Така че докато духовенството обявявало за нечестив закона, който разрешавал дуелите, кралят на бургундите смятал за светотатство закона, който установявал клетвата.