Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Може би той обичаше червеникавата повърхност на реката, която се бърчете при най-лекия ветрец, разкошна като косите на Клеопатра. Или езерата, обрасли с тръстика и бели лилии, които разтваряха млечнобелите си цветове, за да покажат златистото си сърце. Тези тайнствени, мълвящи води, по които плуват черни лебеди и малки лакоми патици, гонещи зелените, виещи се над цветята, мухи и жабите в техните убежища от прохладен мъх.
А може би го привличаха огромните остролистници, леките, прехвърлени през канавките, мостчета, сърните, мяркащи се в безкрайните алеи, или глухарите, които пърхаха сред кленовете и буковете.
Всичко това го имаше в Хемптън Корт, и още: дълги редици бели рози, виещи се по високи рамки и засипващи земята с благоуханния сняг на своите листчета, В тамошния парк имаше стари смокини с позеленели стволове, покрити с поетични и разкошни пластове мъх.
Чарлз II обичаше в Хемптън Корт очарователните женски фигури, които следобед се мяркаха по терасите и алеите. Той, както и Людовик XIV, заповядваше на известни художници да запечатват тяхната красота, така че върху платната оставаха увековечени множество красиви очи, излъчващи любов.
В деня, в който пристигнахме в Хемптън Корт, небето както във Франция бе нежно и ясно. Във въздуха цареше влажна топлина. Хелиотропът, пръснат по цветарника, излъчваше опияняващ аромат. Беше един часът. Върнал се от лов, кралят обядва, посети херцогиня Касълмен и след като доказа по такъв начин верността си към официалната любовница, спокойно можеше да й изневери до вечерта.
Целият двор флиртуваше и кокетираше. Дамите съвсем сериозно питаха кавалерите си какви чорапи ще им отиват повече: розови или зелени. Чарлз II бе обявил, че единственото спасение за дамите са зелените копринени чорапи, защото такива носи мис Люси Стюарт.
Но да оставим краля да убеждава все така другите, че неговият вкус е най-добрият, и да обърнем внимание на вървящата по буковата алея млада дама в тъмна дреха под ръка с друга дама — в лилаво. Те бяха преминали поляната, насред която се издигаше фонтан с бронзови сирени, и беседвайки, се изкачиха на терасата, край която имаше няколко павилиона в различна форма. Почти всички бяха заети и младите жени минаха покрай тях, без да спрат, при което едната се изчерви, а другата се замисли.
Най-после стигнаха до края на терасата, която гледаше към Темза.
— Къде отиваме, Стюарт? — попита по-младата.
— Ти водиш, скъпа Грефтън. Аз те следвам… Ще се обясним.
— За какво?
— По повод на това, че с виконт Дьо Бражелон постоянно се срещате в градината.
— Оттук правиш заключение, че ние… се обичаме?
— Защо не? Той е очарователен младеж. Надявам се, че никой не ви подслушва — каза мис Люси Стюарт, показвайки, че безпокойството й е по-скоро проформа.
— Не, не — отвърна Мери, — кралят е в овалния си кабинет с херцог Бъкингам.
— По повод на херцога, Мери… Мисля, че след завръщането си от Франция се е обявил за твой рицар. Как се отнасяш към това? Мълчиш. Е, добре, ще попитам красавеца Бражелон — със смях каза Стюарт. — Да вървим по-скоро!
— Почакай. Преди това трябва да поговоря с теб. Кажи, Стюарт, нали знаеш малките тайни на краля. Кажи, защо Дьо Бражелон е в Англия? Какво прави тук?
— Слушай — каза Стюарт с престорена важност, — така да бъде, ще ти издам държавна тайна. Искаш ли да ти преразкажа препоръчителното писмо на Людовик XIV до негово величество Чарлз II, донесено от господин Дьо Бражелон? Виждам, че искаш. Ето го: „Брате мой, изпращам ви придворен, син на човек, когото обичате. Моля ви да го приемете добре и да му внушите любов към Англия.“ Не отговарям за точността на изразите, но смисълът е същият.
— Какво следва от това? По-точно, какъв извод ще направи кралят?
— Че негово величество кралят на Франция има някакъв повод да отстрани господин Дьо Бражелон и да го ожени… някъде извън пределите на Франция. Както знаеш, негово величество прие Бражелон великолепно и приятелски. Той му предостави най-хубавата стая в Уайтхол и тъй като ти си украшението на двора, след като отхвърли любовта на краля… хайде, не се изчервявай… то кралят реши да те предразположи към французина и да му направи прекрасен подарък. Ето защо ти, наследничка на триста хиляди, бъдеща херцогиня, умна и добра, участваш по желание на краля във всички разходки, предприемани от господин Дьо Бражелон. Тук има нещо като заговор. Ако искаш да запалиш фитила, аз ще ти дам огън.
Мис Мери се усмихна очарователно и каза, стискайки ръката на приятелката си: