Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Клуру преведе Пол и Гали между колоните на портите от слонова кост и злато и ги изведе на улица, която изглеждаше почти толкова широка, колкото и Големия канал. Широки раирани сенници скриваха улицата от свирепото слънце. Цялото население на Туктубим изглеждаше така, сякаш спореше или се пазареше за нещо;
в повечето случаи вероятно беше комбинация и от двете.
След като повървяха известно време, Пол попита:
— Това целият пазар ли е?
— Това ли? Не, тези са просто улични търговци. Аз ви водя към най-големия пазар в цял Уламар. Така казват онези, които са пътували повече от мене.
Искаше да каже и още нещо, но изведнъж вниманието на Пол беше привлечено от някакъв глас зад тях, който крещеше на родния му език. Превеждащите колиета на Клуру създаваха впечатлението, че нимборът и другите уламари сякаш говорят езика му, но Пол имаше усещането, че по едно и също време текат и истинският говор, и преводът. Новият глас, който с всяка секунда ставаше все по-силен и по-силен, ясно и недвусмислено викаше нещо, което той би разбрал без всякакви колиета.
— Ей, задръж, ти казвам!
Пол се обърна. Стреснатият Гали също се обърна и изведнъж настръхна като улично коте; малките му пръстчета се протягаха като нокти. Към тях тичаше някакъв мъж — с лекотата и грацията на атлет. Без всякакво съмнение беше човек от Земята.
— А, благодаря — каза той, щом ги настигна. — Страхувах се, че ще трябва да ви гоня чак до базара. Не е кой знае какъв кеф в тази жега, а?
Пол се почувства малко несигурен. Мислеше си, че ще изпита страх, ако някой го разпознае или преследва, но видът на непознатия не предизвика никакви опасения у него. Високият красив младеж с руса брада и жилаво мускулесто тяло беше дружелюбно усмихнат. Дрехите му бяха като на Пол, но под елека си имаше и широка бяла риза, а вместо със сандали от рибешка кожа беше обут с високи кожени ботуши.
— Ами то е съвсем неучтиво така да ви гоня и да викам по вас, без да съм ви се представил — рече русият. — Бръмонд, Хърли Бръмонд. Навремето бях капитан Бръмонд от телохранителите на Нейно величество, но това беше отдавна и далече, предполагам. А пък това е моят приятел професор Багуолтър, който най-накрая ме настигна. Кажи здрасти, Багс! — и посочи един по-възрастен мъж също с брада, но по-официално облечен, който куцукаше към тях, преметнал през ръката си дълго палто. Мъжът спря пред тях задъхан, махна очилата си, които се бяха покрили с прах, после извади кърпичка и избърса запотеното си чело.
— Мили Боже, Бръмонд, голямо тичане ми организира! — Той замълча, за да си поеме въздух, и продължи: — Приятно ми е да се запозная с вас, господа. Видяхме ви на портата.
— Точно така — обади се русият. — Тук не виждаме много от нашите и ги познаваме горе-долу всичките. И все пак не ви гонихме само защото сте нови лица — разсмя се той. — В клуб „Арес“ не е чак пък толкова скучно.
Професорът се разкашля.
— Аз изобщо не съм ги гонил. Опитвах се тебе да настигна.
— И да ти кажа, много глупава идея — в тая жега! — Бръмонд отново се обърна към Пол: — Истината е, че за миг те помислих за един мой стар приятел, Били Кърк се казваше. Кеджъри Кърк, така му викахме — все това ядеше на закуска. Бихме се заедно в Крим, край Севастопол и Балаклава. Много добър стрелец, един от най-добрите. Но щом ви настигнах, разбрах, че съм се припознал. Обаче приликата е забележителна.
Пол трудно успяваше да следи бързата, отсечена реч на Бръмонд.
— Не, казвам се Пол. Пол… — Той се поколеба, за миг дори собственото му име започна да му се изплъзва. — Пол Джонас. Това е Гали. А това е Клуру — той ни измъкна от Големия канал.
— Хубаво момченце. — Бръмонд разроши косата на Гали.
Момчето се нацупи.
Клуру, който беше замлъкнал, откакто човекът ги настигна, май би предпочел да го бяха пренебрегнали.
Професор Багуолтър внимателно оглеждаше Пол, сякаш той беше рядък екземпляр, представляващ интерес за науката.
— Имате странен акцент, господин Джонас. Канадец ли сте?