Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Наземен контрол Мидланд — обади се Торине. — Тук „Гълфстрийм три-седем-девет“. Очаквам инструкции за незабавно излитане.
Кастило бе застанал на пътеката между пилотската кабина и пътническия салон и наблюдаваше приближаващия мерцедес.
Автомобилът спря. Предната врата се отвори и Филип Дж. Кениън III — едър набит мъж с бяла спортна блуза, ленено сако, панталони в цвят каки и бежови ботуши — слезе. Фернандо Лопес отвори шофьорската врата и също слезе.
Кениън се потеше под жаркото тексаско слънце, но оглеждаше с възхищение „Гълфстрийма“. Усмихна се и тръгна към стълбата, а от задната седалка на мерцедеса слязоха още двама мъже.
Кениън, изглежда, не забеляза, че черен „GMC Юкон XL“ приближава към мерцедеса, спира и успешно скрива стълбите, така че никой да не успее да види какво става.
Когато Кениън се приближи до вратата, един от мъжете в мерцедеса извади черен полуавтоматичен пистолет изпод сакото си, подпря лакти на предния капак на мерцедеса и стреля.
Не се чу гърмеж, разнесе се едва доловимо изпукване като от въздушна пушка. Кениън притисна бедрото си с ръка, сякаш го бе ужилила пчела. След това падна на стълбата и се сгърчи.
Стрелецът подхвърли оръжието на другия от задната седалка и бързо се качи зад волана.
Другият посегна и изтегли онова, което се бе забило в бедрото на Кениън. Фернандо Лопес се наведе над Кениън и с известно усилие — тъй като едрият мъж продължаваше да се гърчи — го прехвърли през рамо и прекрачи в самолета.
Двигателите на „Гълфстрийм III“ се включиха.
Кастило се протегна към Лопес и го изтегли вътре. Мъжът зад него го изблъска напред.
Щом всички влязоха в „Гълфстрийма“, мерцедесът и юконът потеглиха.
Стълбата започна да се вдига и самолетът бавно потегли.
— Остави го по корем на канапето — нареди Кастило, след това му хрумна друго. — След като му свалиш дрехите. Когато са в адамово облекло, заобиколени от шестима грозни въоръжени мъже, заподозрените лесно приказват.
— Леле, колко си лош, шефче — ахна Едгар Дешамп.
— Лайна и помия — възкликна Юнг, разсмя се и добави: — Чарли, казах го буквално. Той се насра.
— На това му се казва неочаквано развитие на нещата, шефче — подхвърли Едгар Дешамп.
— Натикай го в задната тоалетна.
Когато Филип Дж. Кениън III се върна в съзнание, откри, че се намира в кабинка с пластмасови стени, в която миришеше на изпражнения. Азиатец с навити ръкави и полуавтоматичен пистолет в кобура под мишницата, стиснал друг в ръка, го наблюдаваше.
— Какво, по дяволите, става? — попита Кениън. — Какво…
Юнг постави показалеца на ранената си ръка пред устата.
— Шшш!
— Какво…
Юнг вдигна пистолета и го насочи към гърдите на Кениън.
— Следващия път, когато си отвориш устата, ще ти се случи същото — обясни небрежно той. — Сега се съблечи и се поизмий. Пъхни мръсните дрехи тук, а останалите ми подай.
След това протегна към Кениън пластмасов плик с цип.
Голият Филип Дж. Кениън III, с белезници на ръцете и малка хавлиена кърпа на слабините, се приближи по пътеката.
— Остави кърпата на седалката, Дебелак — нареди Кастило. — Седни върху нея. Няма да ми е приятно, ако вземеш да оплескаш хубавата ми кожена тапицерия.
— Господи, той вони! — възкликна Дешамп.
Кениън послушно изпълни заповедта.
— Да не би да се чувстваш нещо малко объркан, Дебелак? — попита Кастило.
— Мили боже! — въздъхна Кениън.
— Пораздрусахме те — обясни Кастило. — Пуснахме ти петдесет хиляди волта ток и сто трийсет и кусур милиампера електричество. Сигурно си забелязал, че след това няма мърдане.
— При най-незначителния опит да създаваш неприятности или ако откажеш да отговаряш направо без колебание, аз или някой от останалите господа ще ти пусне ток отново. Разбра ли ме?
Кениън кимна.
— Когато ти се задава въпрос, ще отговаряш на глас с „Да, господине“ или „Не, господине“. Разбра ли ме?
Кастило забеляза гнева в очите на Кениън. Само че страхът надделя.
Затова кимна и отговори:
— Да, господине.
— Имаш ли някакви въпроси, Дебелак?
На Кениън му трябваха трийсет секунди, за да отговори. Оказа се, че това е достатъчно време, за да си върне част от куража.
— Искам да знам какво става тук, Кастило — попита той. Къде съм и къде отиваме? Казано ми беше, че идваме да видим новия ти самолет.
— Въпросите станаха три — отвърна Чарли. — Отсега нататък, когато ти позволя да зададеш въпрос, означава, че имаш право на един въпрос. Тъй като нямаше представа за това правило, ще отговоря и на трите ти въпроса.