Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— След три дни се връща голям керван от провинцията на север — докладва малко по-късно Трийсет и четири. — Лордът на онази земя предоставил списък с поданици, които по негова преценка щели да станат добри роби.
Инструктор Грейлин зяпна, когато Френтис му преведе казаното.
— Лорд Дарнел сътрудничи на воларианците?
Френтис повтори въпроса на волариански, но Трийсет и четири само вдигна рамене.
— Не знам кой е този човек.
„Това е планирано отдавна“ — помисли си с гримаса Френтис.
— Какво друго? Нещо за нашия аспект?
Трийсет и четири поклати глава.
— Нищо не знае за това, интересува се само от роби и печалба.
— Може ли да ни бъде от полза и занапред?
— Знае много за бройката на робите, които се транспортират към империята, както и за вероятната възвръщаемост на инвестицията, направена от неговия господар.
— Измъкни от него колкото можеш повече. Особено за онзи генерал, пред когото се отчита. Когато решиш, че си измъкнал всичко, което може да се измъкне, предай го на сержант Норин.
— Обещах му бърза смърт. По негова молба.
— Обещание, дадено на животно, не е никакво обещание — каза Джанрил, когато Френтис му предаде разговора си с Трийсет и четири. Беше най-дългото изречение, което Френтис го чуваше да казва от дни.
— Е, ще останеш ли? — обърна се Френтис към Трийсет и четири.
Кльощавият мъж свали шишенцето от врата си, издърпа запушалката с треперещи ръце, поколеба се за миг, после изля съдържанието.
— Ще остана, но при едно условие.
— Оставям на теб да решиш как ще умре надзирателят?
Трийсет и четири поклати глава.
— Не. Искам име.
— Ролята ви — каза Френтис на Иллиан и Арендил, които лежаха до него във високата трева. — Повторете.
Арендил завъртя очи с раздразнение, но момичето отговори послушно и с ентусиазъм:
— Вървим по пътя и се препъваме, все едно сме ранени. Като видим кервана, сядаме и чакаме.
Френтис ги огледа за последно и реши, че засъхналата кръв от заек по дрипите им изглежда достатъчно убедителна.
— А когато битката започне?
Арендил се обади пръв, с което си спечели яден поглед от Иллиан.
— Отиваме при фургоните и освобождаваме пленниците.
Размаха един от ключовете, които им бяха дадени. Опитът показваше, че надзирателите са твърде мързеливи и не сменят ключалките, в резултат на което ключовете, с които Френтис и хората му се бяха сдобили при предишни нападения на робски кервани, отключваха повечето окови.
— Давока ще дойде при вас веднага щом нападението започне. Не се отделяйте от нея.
Френтис зърна с периферното си зрение Давока, която чакаше на позиция недалече от тях. Не изглеждаше доволна, дори напротив, затова Френтис се направи, че не я е видял. Идеята да включат младоците не беше нейна.
— Мислех, че лонакските деца се учат на война от най-ранна възраст — беше изтъкнал той по-рано, в лагера, когато тя даде израз на възраженията си.
— Тези не са лонаки — отвърна тя. — И двамата са израснали в удобства.
Френтис се досещаше, че причината е по-дълбока и че в лицето на двамата младежи, и най-вече на Иллиан, Давока вижда друг човек, свикнал с удобствата на цивилния живот.
— Много скоро войната ще дойде в тази гора — каза той. — Игричките ни приключиха. Младежите трябва да бъдат подготвени за предстоящото.
Кратко пронизително изсвирване долетя от север и бойците се снижиха още повече в тревата. Френтис се обърна към двамата младежи, които щеше да прати право в устата на вълка.
— Време е.
Изиграха ролята си добре, макар Иллиан да се препъваше една идея по-грациозно от нужното, а Арендил да не влагаше достатъчно артистизъм. Керванът прехвърли билото на нисък хълм на няколкостотин крачки на север от тях, ескортиран от взвод свободни мечове. При вида на двамата младежи, седнали край пътя, офицерът, който водеше колоната, вдигна ръка и керванът бавно спря. Воларианският капитан огледа предпазливо нивите наоколо. След миг-два излая някаква команда на един от сержантите си и група от четирима ездачи пришпори конете си напред. Спряха пред окървавените бежанци, и двамата твърде хубави, за да ги убият току-така.
Френтис стисна решително лъка си и се изправи, последван от малобройната им група стрелци. Залпът беше аматьорски, но пък хората му изстреляха достатъчно стрели, така че и четиримата волариански войници паднаха на земята. Давока скочи на крака и хукна към пътя, а Френтис поведе презглава двайсетимата си стрелци към кервана.