Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Събитията в сънищата невинаги са напълно верни или напълно лъжливи… — започна Приратес.

— Бог да те запрати в най-черните кръгове на ада! — извика Елиас и се надигна от стола. — Вярно ли е?

Приратес склони голата си глава.

— Ситите са напуснали своя дом в най-далечната гора.

Зелените очи на Елиас блеснаха застрашително.

— А Скали?

Приратес бавно се измести към вратата, сякаш се готвеше да избяга.

— Танът на Калдскрайк и неговите хора са… напуснали лагера.

Кралят шумно издиша и ръката му заопипва дръжката на Печал, сухожилията на бледата му ръка подскачаха. Част от меча се показа, нашарена и блестяща като гърба на щука. Пламъците на факлите сякаш се наведоха, привлечени от него.

— Проповеднико — изръмжа Елиас. — Чуваш последните удари на сърцето си, ако не отговориш бързо и изчерпателно.

Вместо да се свие, Приратес се стегна и се изправи. Факлите трепнаха отново и черните очи на алхимика изгубиха лъскавината си. За момент бялото им като че ли изчезна, сякаш бяха потънали в главата му и бяха останали само дупки на почернял череп. Потискащо напрежение изпълни стаята. Приратес вдигна ръка и кокалчетата на краля стиснаха още по-здраво дългата дръжка на меча. След моментна неподвижност свещеникът вдигна пръсти към шията си, грижливо приглади яката на червената си роба, като че ли я оправяше, и отново отпусна ръката си.

— Съжалявам, кралю — каза той и си позволи лека, самоиронична усмивка. — Често желанието на съветника е да запази своя сеньор от новини, които могат да го разтревожат. Правилно си видял. Ситите са отишли в Хернистир и Скали е изгонен.

Елиас дълго го гледа вторачено.

— Какво значи всичко това за твоите планове, свещенико? Ти не беше казал нищо за Децата на зората.

Приратес сви рамене.

— Защото не означава нищо. То беше неизбежно, след като нещата бяха достигнали до някаква точка. Нарастващата активност на нашия… благодетел не можеше да не ги въвлече в това. То няма да наруши нито един от нашите планове.

— Няма да наруши? Да не искаш да кажеш, че ситите нямат значение за Краля на бурите?

— Искам да кажа, че всичко е планирано твърде дълго. Няма нищо, което да го изненада в някакво отношение. В действителност Кралицата на норните ми каза да очаквам това.

— Каза ти, така ли? Изглеждаш много добре осведомен, Приратес. — Тонът на Елиас беше изгубил остротата си. — Кажи ми тогава: щом си знаел това, защо не можеш да ми кажеш какво става с Фенгболд? Защо нямаме никаква вест дали е прогонил брат ми от бърлогата му?

— Защото нашите съюзници не придават на това голямо значение. — Приратес отново вдигна ръка, този път, за да предотврати гневния отговор на краля. — Моля те, Елиас, ти искаше откровеност и аз ти я предложих. Те знаят, че Джосуа е разбит и че ти си губиш времето с него. Ситите, от друга страна, са врагове на норните, откакто свят светува.