Виелица на сенките [bg]

— Дръжте строя, маймуни!

— Стоим! Не бягаме! Ко-опия!

— Държим се!

— С-т-о-о-о-о-о-о-и-и-и-и-и-м!

Кавалерията се приближаваше все повече, и повече, и повече…

— А-а-а-а-аа-аа-аа-ааа-ааа-аааа-ааа-аааа! — всички карета издаваха един и същ рев. Ревът на войници, очакващи удар. Ревът на войници, готови за този удар! В ниския рев имаше и очакването на битката, и проклятия, и страх, и желание да изплашат конете и техните ездачи.

Но ездачите не бяха глупаци и нямаха намерение сами да се нанижат на копията. Кавалерията винаги плаши и винаги счита, че пехотата е длъжна да бяга. И много често пехотата наистина бяга, бяга, въпреки че спасението за нея не е в бягството, а в плътния строй. Болшинството „раци“ навреме обърнаха конете и сега част от кавалерията се носеше успоредно на каретата, а друга част се втурна в промеждутъците между защитените с копия квадрати пехота. Арбалетчиците от двете страни не се осмеляваха да стрелят по врага, страхувайки се да не улучат другарите си в отсрещното каре, затова пък стрелците на задните страни нямаха такива притеснения и веднага щом кавалерията влетя в тила, те откриха съкрушителен огън. Към тях се присъединиха и стрелците от предната част на карето, които вече бяха презаредили оръжията си.

Въпреки това сред ездачите, нападнали лявата армия, имаше и такива, които без страх насочиха окованите си в броня коне към копията. Част от тях бяха глупаци, друга част — отчаяни смелчаци (тоест безнадеждни глупаци), трети бяха изпаднали в бойна ярост и безразсъдство, а някои просто не бяха успели да спрат навреме или да овладеят коня си. Челната част на карето пое удара на няколкостотин ездача.

Грохот! Викове! Отчаян писък на болка от хора и животни! Звън! Удар на метал в метал.

От удара на кавалерията редиците се олюляха назад. Някои едва не паднаха.

— А-а-а-а-а! — един от ездачите не се удържа на седлото и като изстрелян от катапулт камък полетя над пехотата и падна някъде в задните редове.

Джиг се надяваше, че там гадината ще го посрещнат с отворени обятия. Отпред започна истинската битка. Копиеносците стръвно мушкаха всеки, осмелил се да се доближи на близко разстояние. Един от ездачите изправи коня си на задни крака и го подкара право към карето. Конят веднага бе промушен в корема от четири копия и падна, смачквайки с тялото си двама копиеносци от първата редица, а ездачът ловко скочи от нещастното животно и веднага замахна с меч в опит да се задържи, докато дойде помощ, но Клоп не спеше и тежката му алебарда улучи смелчагата точно между роговете на шлема му. Джиг, без да се замисля, се включи, като мушна с алебардата под шлема на човека.

Докато на техния участък няколко войника освобождаваха копията си от тялото на коня, друг конник направи същата маневра и конят му помете част от втора редица. В образувалата се пролука се вклиниха още двама ездачи, а след това и още един. И още. Кавалеристите жертваха конете си, но постигнаха своята цел — участък от фронталния строй на централното каре беше разкъсан и намиращите се наблизо „раци“ не губиха време.