Републиката на крадците [bg]

— Вярност, красива Пентра — каза Бертран. — Вярност, красива и паднала господарке, защото тази, която владее уважението ни, кара тези удобства да изглеждат като студени развлечения.

— Валедон, винаги си дявол с език като от вълна, а днес въздухът пропит е с коприна. Промяната какво е причинило? — Шантал палаво докосна брадичката на съпруга си.

— Моята и твоя господарка — каза Бертран. — Добротата ѝ жили съвестта ми. Имам неизпълнени дългове и трябва да предложа своята любезност.

— Както всички ние — каза Кало. — Пентра, нека господарката ти пристъпи напред. Тя ни приюти и запали приятелска преданост, така че дори клетници като нас трябва да ѝ се подчинят.

— Всички сме клетници в нашия запуснат двор и затова няма по-лошо сравнение — гласът на Сабета с лекота звучеше царствено, докато плавно излезе на сцената от мястото, което евентуално щеше да е сенките на реалната сцена.

Дори и отвличащият вниманието Булидаци не можеше истински да намали удоволствието на Локи от това да гледа как Сабета навлиза в желаната роля.

— Изящество като огнен пламък, срам ме е от приношението ми — каза Кало, падайки на колене. — Или си Амадин, наричана Кралицата под камъните, или аз не съм се раждал. Дарът е недостоен за името на такава красота. Бледнее, както и гордостта ми. Моля за втори шанс, за да открадна по-достоен дар!

— Наистина подаръкът му е нищожен както преходно увлечение — каза Бертран. — Повярвай в любовта ми, светла Амадин, и приеми първо моя дар.

— Нелюбезни Валедон, това не е надбягване, в което да превариш другите. Спокойно. Със сигурност няма да навреди на подготовката ти, ако изчакаш малко. — Бертран се поклони и отстъпи назад.

— Аз съм Амадин, наричана с много имена — каза Сабета, като даде знак на Кало да стане. — Няма по-голяма чест от тази — от дара на приятелството ти. Виждам, че си нов сред нас.

— Крадец от години, господарке, но твърде много време мина, преди добрият късмет да ме доведе до вашата банда. О, нека сменя тази дрънкулка с нещо по-подходящо или да увисна на въжето, докато се опитвам.

— Не споменавай повече такова зло — каза Сабета. — И никога не говори за срам, а давай каквото имаш.

Кало се престори, че неохотно ѝ подава нещо, а Сабета се направи, че го хваща между палеца и показалеца си.

— Сребърно пръстенче като зрънце — присмя се Бертран. — Изтерзано като слугински ръце.

— С по-голяма гордост приемам зрънце от човек с празни джобове — каза Сабета, — отколкото имане от друг, чиято кесия тежи. Какво добро може да излезе от такъв дар? Ще стане хляб и вино, дрехи и остра стомана. Ще затвърди мишците на задругата ни, защото е ценно за мен. Добре дошъл си в бандата ни, братко.

— С благоволението на боговете никога няма да я напусна!

— С благоволението на боговете — Сабета протегна другата си ръка, а Кало я целуна. — Сега, Валедон, покажи ни сърцето си. Доста месеци прекара сред нас, но все настрани, в гордост и в самота.

— Горд и самотен като вас, ловка Амадин, но признавам, че бях лош другар. Ето го лека! О, как насилих дарбата си, за да донеса достоен подарък!