Друговремец [bg]

Постепенно намирах мястото си в делата на имението. Джени вече не можеше да върви до колибите на арендаторите, затова аз се заех с посещенията - понякога в компанията на момче от конюшните, понякога с Джейми или Иън. Носих си лекарствата, както и храна, лекувах болните, както можех, и правех предложения как да подобрят здравето и хигиената си - приемаха ги с различна степен на благодарност.

В самия Лалиброх вършех това-онова из къщата и около нея - гледах да съм полезна където мога, най-вече в градините. Освен прекрасната орнаментална градинка имението имаше и такава за билки и още една, огромна, за кухненски подправки и зеленчуци. Оттам идваха репите, зелето и другите зеленчуци.

Джейми беше навсякъде - в кабинета, отрупан със счетоводни книги, в полето с арендаторите, в конюшнята с Иън. Навсякъде гледаше да навакса изгубеното време. Имаше и нещо повече от обикновен дълг и интерес, стори ми се. Скоро трябваше да заминем - той искаше да подкара нещата в коловоз, за да продължат така, докато го няма, докато той - ние, - се върнем завинаги.

Знаех, че скоро ще тръгваме, но обградена от спокойствието в имението, както и във веселата компания на Джени, Иън и малкия Джейми, се чувствах най-сетне като у дома.

Една сутрин след закуска Джейми стана от масата и заяви, че ще отиде до другия край на долината, за да разгледа някакъв кон, който Мартин Мак бил обявил за продан.

Джени се извърна смръщена от бюфета.

- Джейми, мислиш ли, че ще е безопасно? Последния месец наоколо шарят английски патрули.

Той сви рамене и взе палтото си от стола.

- Ще внимавам.

- Хей, Джейми - подвикна Иън, който тъкмо влизаше с наръч дърва за горене. - Щях да те помоля да отскочиш до мелницата. Джок дойде снощи да каже, че нещо не е наред с колелото, било заседнало. Погледнах набързо, но и двамата не можахме да го помръднем. Мисля, че са се заклещили някакви боклуци, но са под водата.

Той почука с дървения си крак по пода и ми се усмихна.

- Още мога да ходя, слава Богу, даже и да яздя, но не мога да плувам. Само се мятам насам-натам и се въртя в кръг като мушица с откъснато крило.

Джейми върна палтото си на стола, ухилен от описанието на шурея си.

- Лошо няма, Иън, щом ще те спаси от това да мръзнеш цяла сутрин във воденичния вир. -Обърна се към мен. - Искаш ли да дойдеш с мен, сасенак? Утрото е хубаво и може да си вземеш кошничката. - Хвърли ироничен поглед към огромната плетена кошница, в която събирах билки. - Ще отида да се преоблека. Сега се връщам.

Пое към стълбището и атлетично заподскача нагоре, взимайки по три стъпала наведнъж.