Политичестки ред и политически упадък [bg]

Възниква нова по – нисша класа на бедните и лишени от основни права, която се състои предимно от новодошли имигранти, расови и етнически малцинства и други маргинализирани хора. Тези групи заемат работни места с по – ниско заплащане в сферата на услугите или остават безработни и зависими от държавни помощи. Представляваните от профсъюзи трудещи се в производствените отрасли се превръщат в нещо като аристокрация на работническата класа. Огромното мнозинство работници са лишени от подобно представителство, а в страните, където пенсии се отпускат само на работници със стаж на редовни работни места, останалите стават част от сивия сектор. Те разполагат с минимални законни права и често са лишени от право на собственост върху земята или къщите, в които живеят. Сивата икономика в Латинска Америка и много други развиващи се страни обхваща 60 – 70% от цялата работна сила. За разлика от представителите на индустриалната работническа класа тези групи на „новите бедни“ трудно могат да бъдат организирани за политически действия. Те не живеят в предградията на индустриалните градове, а са разпръснати из цялата страна и повечето са наемни работници.

Вследствие на всички тези развития икономическите и класовите проблеми престават да бъдат в центъра на вниманието на левите политически сили по целия свят, а политиката на идентичността води до тяхната дезинтеграция. Вече коментирах как национализмът подкопава солидарността в редиците на работническата класа по време на Първата световна война. В средата на миналия век в развитите страни възникват нови форми на идентичност, свързани с правата на чернокожите, имигрантите, коренните населения и хомосексуалистите, както и с феминизма и опазването на околната среда, които размиват традиционните класови разграничения. Водачите на голяма част от тези движения произлизат от средите на икономическия елит и техните културни предпочитания често са в противоречие с тези на електората на работническата класа, някогашния защитник на прогресивни политики.

Заместването на политиката въз основа на класовите противоречия с политика на идентичността е притеснително за традиционните марксисти, за които в продължение на много години старата индустриална работническа класа е предпочитана категория на онеправданите слоеве. Те се опитват да обяснят тази промяна от гледна точка на т.нар.. от Ърнест Гелнър „теория на грешния адрес“: „Както мюсюлманите шиити смятат, че архангел Гавраил е направил грешка, поднасяйки посланието на Мохамед, което всъщност е било предназначено за Али, така и марксистите по принцип биха желали да смятат, че духът на историята или на човешкото съзнание е направил ужасяваща грешка. Пробуждащото послание е било предназначено за класите, но поради някаква ужасна пощенска грешка е било доставено на нациите.“ Гелнър развива тезата си с твърдението, че днес в съвременния Близък изток същото това послание получават религиите, а не нациите. Но фундаменталната социологическа динамика е същата.