![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Би могло да се каже, че това съответства на ситуацията в съвременен Тайланд и Китай. През периода 1992 – 1997 г. тайландската политическа система осъществява преход от авторитарен военен режим към сравнително открита демокрация, което подготвя почвата за възхода на популисткия политик Таксин Шинаватра. Таксин, който е един от най – богатите бизнесмени в страната, организира масова политическа партия въз основа на държавни програми за облекчаване на дълговете и осигуряване на здравни грижи за живеещите в селски райони тайландци. Средната класа, която подкрепя енергично демократичното отваряне в началото на 90 – те години на миналия век, се противопоставя на Таксин и подкрепя военния преврат, който го сваля от власт през 2006 г. Той е обвинен в корупция и злоупотреба с власт и от тогава упражнява властта си в изгнание. Впоследствие възниква остра поляризация между „червените ризи“, които поддържат Таксин, и „жълтите ризи“ от средната класа, в резултат на което през 2014 г. военните свалят избраното правителство.
Подобна динамика може да се разгърне и в Китай. Размерът на китайската средна класа през 2014 г. очевидно зависи от начина, по който е дефинирана, но според изчисленията е около 300 – 400 млн. души от наброяващото 1, 3 млрд. население. Тези нови средни класи често стават източник на съпротива срещу авторитарното управление и именно техни представители използват Сина Уейбо (китайския еквивалент на Туитър) за разгласа или критики на закононарушенията на властта. Данни от проучвания от източници като „Азия Барометър“ сочат широка подкрепа за демокрацията в Китай, но на въпроса за конкретното съдържание на демокрацията голяма част от отговорите са свързани или с по – голяма лична свобода, или с управление, съобразено с техните нужди. Мнозина смятат, че сегашното китайско управление им гарантира тези неща, и не са против системата като цяло. Представителите на китайската средна класа не са склонни да подкрепят бърз преход към многопартийна демокрация въз основа на всеобщи избирателни права, но не бива да се забравя, че получаването на точни статистически данни по този въпрос е сложен въпрос.
Примерите с Тайланд и Китай, както и с Европа през XIX в. сочат, че размерът на средната класа спрямо останалата част от обществото е важна променлива, която предопределя нейното политическо поведение. Когато средната класа съставлява само 20 – 30% от населението, тя може да застане на страната на антидемократични сили поради опасения, свързани с намеренията на огромната маса от бедни хора и популистките политики, които биха могли да подкрепят. Но когато средната класа се превърне в най – голямата социална група, опасността намалява. В настоящия момент средната класа би гласувала за различни социални придобивки и демократични облаги. Това би могло да обясни защо демокрацията се стабилизира при по – високи доходи на глава от населението, тъй като размерът на средната класа спрямо бедните слоеве от населението обикновено нараства с повишаване на благосъстоянието. За разлика от обществата със средна класа обществата с преобладаваща такава обуславят демокрацията.
Такива общества възникват в Европа през първите десетилетия след Втората световна война и този процес постепенно се разгръща в други части на света. Третата вълна на демократизация не е „причинена“ от възхода на средната класа, доказателство за което са демократичните преходи в много страни като тези в Субсахарска Африка, в които в този момент липсва значителна средна класа. Външните влияния, следването на чуждия опит и провалите на традиционните авторитарни режими са значими фактори за осъществяването на демократичен преход. Но вероятността за утвърждаване на стабилна либерална демокрация е по – голяма в страни с голяма средна класа, отколкото в тези, в които една сравнително малобройна средна класа е притисната между богати елити и огромна маса от бедни хора. Изостаналото аграрно общество, каквото представлява Испания (поставила началото на Третата вълна на демократизация) по време на гражданската война през 30 – те години на миналия век, се превръща в модерна държава в началото на 70 – те години. Заобиколена от примера на успешните демокрации в Европейския съюз, в този момент за нея е много по – лесно да осъществи демократичен преход, отколкото за предходното поколение.
Това обнадеждава, че перспективите пред демокрацията в световен мащаб са добри независимо от временните неуспехи в началото на настоящия век. Доклад на „Голдман Сакс“ прогнозира, че през 2050 г. разходите на средните три квинтилни групи в света ще нараснат от сегашните 31% на 57% от техните доходи. Доклад на Института за изследване на сигурността към Европейския съюз предвижда, че броят на хората от средната класа ще нарасне от 1, 8 млрд. през 2009 г. на 3, 2 млрд. през 2020 г., достигайки 4, 9 млрд. през 2030 г. от прогнозираното глобално население от 8, 3 млрд. Очаква се голяма част от този ръст да е в Азия и най – вече в Китай и Индия, но всички региони на света ще са свидетели на това развитие.