Политичестки ред и политически упадък [bg]

Според Карл Маркс модерният капитализъм се е насочил към неминуема криза в резултат на т.нар.. от него „свръхпроизводство“. Капиталистическата употреба на технологии постига излишъци от труда на пролетариата, което води до все по – голяма концентрация на богатство и все по – голямо крайно обедняване на трудещите се. Буржоазията, която управлява тази система, не може въпреки богатствата си да консумира всичко, което тя произвежда, а пролетариатът, благодарение на чийто труд съществува системата, е твърде беден, за да купува нейните продукти. Постоянно нарастване на неравенството ще доведе до дефицит на търсенето и системата ще се саморазруши. Според Маркс единственият изход от тази криза е революция, която да даде политическа власт на пролетариата и да преразпредели благата на капиталистическата система.

Сценарият на Маркс изглежда доста правдоподобен в средата на XIX в. в индустриализираните страни. Условията на труда във фабриките са ужасяващи, а бедните работници живеят в огромни агломерации[79]. Правила за работното време, безопасност на труда, детския труд и т. н. или не съществуват, или не се съблюдават Стриктно. С други думи, по това време условията в Европа до голяма степен са сходни с условията в някои региони на Китай, Виетнам, Бангладеш и други развиващи се страни в началото на настоящия век.

Но по пътя към пролетарската революция настъпват редица неочаквани развития. Доходите на трудещите се започват да се покачват. Първоначално печалбите са в резултат на ускорения икономически растеж с мобилизирането на нови работници от аграрното население, но този процес достига своите естествени граници и цената на труда спрямо капитала започва да нараства. Подобна динамика се наблюдава в Китай, където през първите десетилетия на XXI в. цената на труда нараства с бързи темпове.