Политичестки ред и политически упадък [bg]

За разлика от всички тези пример, съвременният арабски свят и Европа през XIX в. не разполагат с никакъв предходен опит с демокрацията. Съвременната международна общност, която предлага както политически модели, така и конкретна подкрепа за демокрацията, е базирана предимно в САЩ и западноевропейските страни, което предизвиква подозрения у мнозина представители на арабския свят. За разлика от тях страните от Източна Европа и бившите съветски републики с готовност приемат подкрепата и сътрудничеството на Европейския съюз, НАТО и западните институции.

Макар че и съвременният Близък изток, и Европа през XIX в. не са имали предходен опит с демокрацията, между тези два региона има съществени различия, едно от които е свързано с политическия ислям. През XIX в. религията също играе важна роля в Европа: германската Партия център и християндемократическите партии във Франция и Италия защитават религиозни, а не класови интереси. И все пак в Европа класата и нацията са по – важни източници на идентичност от религията, докато за съвременния Близък изток е вярно по – скоро обратното (което не винаги е било така: от 50 – те до 70 – те г. на миналия век арабската политика е доминирана по – скоро от светски националисти, отколкото от ислямисти, а известно присъствие в нея имат леви социалистически и комунистически партии).

Консервативните сили в арабския свят също имат различна характеристика. От съвременните мюсюлмански страни само Пакистан има социална структура, в която едрите земевладелци господстват над огромни селски маси, както в повечето европейски страни в началото на XIX в. Консерваторите в повечето мюсюлмански и арабски страни попълват редиците си с представители на племенните елити, на традиционните монархически семейства и техни довереници, с военни офицери, корумпирани капиталисти от средите на старите авторитарни режими и ислямисти. Консерваторите в Европа не разполагат с външни източници на подкрепа освен с тази, която си оказват взаимно. За разлика от тях близкоизточните консерватори в продължение на години разчитат на значителна външна подкрепа от САЩ и западноевропейските страни, както и на нефта и природния газ в Персийския залив. Арабските работнически класи са много по – слабо организирани от европейските през XIX в., тъй като голяма част от региона преживява „модернизация без развитие“, както Гърция и Южна Италия. В Египет и в други арабски страни има синдикати и макар да играят съществена роля в съпротивата срещу авторитарните режими, не представляват масови и разрастващи се слоеве от населението, както във Великобритания и Германия през XIX в.