Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 215 216 217 218 219 220 221 222 223 ... 286
Перейти на страницу:

За разлика от всички тези пример, съвременният арабски свят и Европа през XIX в. не разполагат с никакъв предходен опит с демокрацията. Съвременната международна общност, която предлага както политически модели, така и конкретна подкрепа за демокрацията, е базирана предимно в САЩ и западноевропейските страни, което предизвиква подозрения у мнозина представители на арабския свят. За разлика от тях страните от Източна Европа и бившите съветски републики с готовност приемат подкрепата и сътрудничеството на Европейския съюз, НАТО и западните институции.

Макар че и съвременният Близък изток, и Европа през XIX в. не са имали предходен опит с демокрацията, между тези два региона има съществени различия, едно от които е свързано с политическия ислям. През XIX в. религията също играе важна роля в Европа: германската Партия център и християндемократическите партии във Франция и Италия защитават религиозни, а не класови интереси. И все пак в Европа класата и нацията са по – важни източници на идентичност от религията, докато за съвременния Близък изток е вярно по – скоро обратното (което не винаги е било така: от 50 – те до 70 – те г. на миналия век арабската политика е доминирана по – скоро от светски националисти, отколкото от ислямисти, а известно присъствие в нея имат леви социалистически и комунистически партии).

Консервативните сили в арабския свят също имат различна характеристика. От съвременните мюсюлмански страни само Пакистан има социална структура, в която едрите земевладелци господстват над огромни селски маси, както в повечето европейски страни в началото на XIX в. Консерваторите в повечето мюсюлмански и арабски страни попълват редиците си с представители на племенните елити, на традиционните монархически семейства и техни довереници, с военни офицери, корумпирани капиталисти от средите на старите авторитарни режими и ислямисти. Консерваторите в Европа не разполагат с външни източници на подкрепа освен с тази, която си оказват взаимно. За разлика от тях близкоизточните консерватори в продължение на години разчитат на значителна външна подкрепа от САЩ и западноевропейските страни, както и на нефта и природния газ в Персийския залив. Арабските работнически класи са много по – слабо организирани от европейските през XIX в., тъй като голяма част от региона преживява „модернизация без развитие“, както Гърция и Южна Италия. В Египет и в други арабски страни има синдикати и макар да играят съществена роля в съпротивата срещу авторитарните режими, не представляват масови и разрастващи се слоеве от населението, както във Великобритания и Германия през XIX в.

Така или иначе, съществуват редица прилики между съвременния арабски свят и Европа отпреди един век. На първо място, процесът на демократизация се корени в социалната мобилизация в резултат на фундаментални социално – икономически промени. Индустриализацията в Европа през XIX в. създава разрастваща се средна класа и пролетариат. Големи групи бивши селяни се преселват от провинцията в градовете, където могат да бъдат вербувани от нови политически партии и да се впечатляват от призиви, основани на политики на идентичността.

Нещо подобно се случва в Близкия изток приз последните няколко десетилетия на миналия век. Регионът бързо се урбанизира и през периода 1970 – 2010 г. броят на градските жители нараства от 30 до над 50% от населението. През периода 1990 – 2010 г. Индексът на човешкото развитие на Организацията на обединените нации (комбинация от показатели за дълголетие, образованост и доходи) нараства с 28% за Египет и с 30% за Тунис. Броят на завършилите висше образувание нараства с още по – бързи темпове и висшистите в двете страни се оплакват от липса на работни места, подходящи за тяхното образователно равнище. Именно това са групите, които най – успешно използват интернет и социалните медии, за да разпространяват снимки от репресии и да организират демонстрации срещу режима.

В своята книга „Политическият ред в променящите се общества“ Самюъл Хънтингтън твърди, че средната класа играе съществена роля за осъществяването на политически промени. Революциите, отбелязва той, никога не се организират от най – бедните от бедните, защото не разполагат нито с ресурсите, нито с образованието за ефективна организация. За разлика от тях представителите на средната класа по всяка вероятност са преживели бързо повишаване на социалния статус, вследствие на което ще изпитат най – горчиво разочарование, ако бъдещото им развитие бъде блокирано. Именно това разминаване между очаквания и реалност поражда политическа нестабилност.

1 ... 215 216 217 218 219 220 221 222 223 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)