Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Както по време на Арабската пролет, така и на европейските революции през 1848 г. представителите на средната класа са главни действащи лица при организирането на бунтовете и настояванията за политически промени. Въстанието в Тунис срещу Бен Али и демонстрациите на площад „Тахрир“ срещу Мубарак са предвождани от представители на градската средна класа, които смятат, че шансовете им за социално и икономическо развитие са възпрепятствани от авторитарните режими. (Катаклизмите в Либия и Йемен са по – сложни, тъй като техните средни класи са по – малобройни и са разтърсвани от сложни междуплеменни съперничества. В Сирия средната класа е сравнително по – голяма, но сектантската идентичност бързо потиска всякакви класови и икономически недоволства).
Новата средна класа обаче не е единственият продукт на урбанизацията. В много отношения възходът на политическия ислям в Близкия изток може да бъде разглеждан по – скоро като форма на политика на идентичността, отколкото като възраждане на религиозността сама по себе си, и по този начин отнема ролята на класите като обединители на аутсайдерите в политиката. Това означава, че Близкият изток преживява аналогичен преход от общност към общество, от традиционни села към модерни градове, който преживява Европа в края на XIX в., със съпътстващата го аномия и криза на идентичността, предизвикани от подобна промяна. В продължение на едно поколение след постигането на независимостта от колониализма светският национализъм е източникът на идентичност, но към края на 70 – те години на миналия век е дискредитиран поради неуспеха му за постигането на постоянен и всеобхватен икономически растеж, както и поради политическия му провал за намиране на решение на израелско – палестинския конфликт. Вакуумът е запълнен от религията, която се превръща в разбираем източник на идентичност за наскоро урбанизираното селско население, което вече разполага с достъп до сателитна телевизия и интернет. Една от причините за влиятелността на съвременния политически ислям е, че предлага едновременно отговори на въпроси, свързани с идентичната, религиозната и класовата принадлежност.
Класовите противоречия продължават да играят роля в съвременния Близък изток под покривалото на религиозната принадлежност. Поддръжниците на либералната демокрация в западен стил са предимно представители на образованата градска средна класа, а ислямистки партии като „Мюсюлманското братство“ в Египет и „Ан – Нахда“[78] в Тунис набират членове от селските райони или от бедни и маргинализирани общности в градските райони. Като забранени партии при управлението на старите авторитарни режими, тези организации се ангажират с предоставяне на социални услуги на бедните, в резултат на което могат да играят важна роля за мобилизирането на тези социални слоеве при възникването на демократично политическо пространство. Същото се отнася и за ислямистките консерватори в Иран, чиито привърженици са представители на бедните и слабообразовани слоеве на обществото.
Но европейският опит от 1848 г. сочи, че свалянето на един авторитарен режим и организирането на демократични избори са само началото на много дълъг процес на политическо развитие. Демокрацията се основава на институционализирането на участието на масите в съгласуван политически процес, за който са необходими преди всичко функциониращи политически партии. Либералите от средната класа, които предвождат революцията, трябва да се организират, за да могат да се състезават в избори и да са в състояние да създадат коалиции с други групи. Либералните революционери от 1848 г. не успяват да направят нито едното, нито другото през краткия период, с който разполагат, преди да претърпят поражение от военните контрамерки на авторитарната върхушка. През първите няколко години след арабските революции представителите на средната класа се сблъскват с подобни проблеми, свързани с неспособността им да се организират за участие в избори, тъй като страдат от вътрешно разцепление и разчитат на отделни лидери, а не на масова политическа подкрепа. Много скоро срещу тях се изправят реформирани военни управления, които ефикасно ограничават способността им да се организират.