![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Следвайки завещаната от Карл Маркс традиция, социолозите предпочитат да сравняват не толкова равнището на доходите, колкото начина, по който са спечелени – професионален статус, образователен ценз и авоари. Социологическият подход е далеч по – подходящ за разбирането на политическите последици от разрастването на средната класа. Измерването на доходите и потреблението, независимо относителни или абсолютни, може да е показател за потребителските навици на въпросното лице, но е сравнително слаб ориентир за неговите политически предпочитания. Теорията за дестабилизиращото въздействие на пропастта между очаквания и реалност на Хънтингтън е много по – тясно свързана със социалния и професионалния статус, отколкото с абсолютното равнище на доходите. Много по – вероятно е беден човек с нисък социален статус и образователен ценз, който за кратко се измъква от бедността и отново затъва в нея, да е ангажиран с ежедневното си оцеляване, отколкото с политически активизъм. За разлика от него човек от средната класа с висше образование, който не може да си намери подходяща работа и „слиза“ по социалната стълбица, което накърнява неговото достойнство, е далеч по – предразположен към политическо участие.
Ето защо от политическа гледна точка важни показатели за статуса на средната класа са професията, образователният и имущественият ценз (къща или апартамент, дълготрайни потребителски стоки), които биха могли да бъдат застрашени от държавата. Първоначалното определение на Маркс за „буржоазия“ е основава на собствеността на средствата за производство. Една от характеристиките на съвременния свят е, че тази форма на собственост до голяма степен се е демократизирала чрез дялово участие на служителите и пенсионни планове. Заемането на ръководна длъжност, дори без наличието на големи количества капитал, често гарантира много по – различен социален статус и перспективи, отколкото на нискоквалифициран служител на заплата.
Един преуспял представител на средната класа, който разполага с известни авоари и добро образование, е много по – вероятно да повярва в необходимостта както от имуществени права, така и от демократична отчетност. Той би искал да защити стойността на своя имот от грабителство и некомпетентност от страна на държавата и е по – вероятно да разполага с време за политическо участие (или да отстоява правото си на участие), тъй като по – високите доходи му позволяват да издържа семейството си. Редица международни проучвания сочат, че политическите ценности на представителите на средната класа се различават от тези на бедните: ценят повече демокрацията, настояват за по – голяма индивидуална свобода, по – толерантни са към алтернативни начини на живот и т. н. Политологът Роналд Ингълхарт, ръководител на мащабното Световно изследване на ценностите, чиято цел е измерването на промяната на ценностите по целия свят, твърди, че икономическата модернизация и принадлежността към средната класа пораждат т.нар. от него „постматериални“ ценности, сред които демокрацията, равенството и въпросите, свързани с идентичността, са много по – важни от по – стари проблеми, свързани с икономическото разпределение. Уилям Истърли свързва т.нар. от него „консенсус на средната класа“ с по – висок икономически растеж, образование, здравеопазване, стабилност и други положителни резултати. От икономическа гледна точка средната класа изповядва „буржоазни“ ценности като самодисциплина, трудолюбие и дългосрочни перспективи, които насърчават спестяванията и инвестициите.
Но както вече коментирах, представителите на средните класи в Европа през XIX в. невинаги са убедени поддръжници на демокрацията. Това е особено вярно за периода, когато средната класа все още е малцинство от населението, тъй като разширяването на политическото участие би могло да доведе до мащабни и потенциално неприемливи искания за преразпределение. При подобни обстоятелства средната класа би могла да предпочете да подкрепи авторитарни управници, които обещават стабилност и защита на имуществените права.