Произход на политическия ред [bg]

През 1629 г. Чарлс I разпуска парламента и поставя началото на единадесетгодишен период на „еднолично управление“, полагайки усилия да разшири държавната власт за сметка на парламента. Това довежда до конфликт между Чарлс и неговите парламентарни опоненти по редица въпроси, някои от които вече разгледахме. Мнозина парламентаристи не харесват авторитарното англиканство на архиепископ Лод и подозират Чарлс в прокатолически симпатии поради желанието му да установи дипломатически връзки с Франция и Испания. Религиозният казус се преплита със защитата на правовия ред, тъй като нови институции като Звездната палата, Върховната комисия и Съдът на северните графства предприемат съдебни преследвания срещу пуритани дисентери.[193] Задържането на пуританския проповедник Александър Лейтън и бруталните изтезания над него без справедлив съдебен процес са нечувана злоупотреба от страна на религиозната и кралската власт[194].

По същото време обаче възникват други два не по–маловажни проблема. Единият е правото на краля да повишава данъците без одобрението на парламента. Кралят въвежда нови мита, облага с произволни такси земевладелците, отново въвежда множество монополи така, че да не могат да бъдат забранени, и въвежда данък „корабни пари" за превъоръжаване на флота в мирно време. Английската данъчна система еволюира по съвсем различен начин от френската. Английската аристокрация и дребно дворянство не си закупуват специални привилегии и освобождаване от данъци като французите, в резултат на което по–голямата част от данъчното бреме пада всъщност върху сравнително заможните хора, представени в парламента. Вероятно поради характерното за англичаните чувство за местна солидарност по–богатите класи не се споразумяват с краля да прехвърли данъчната тежест върху селяните, занаятчиите или новозабогатялата средна класа и затова са пряко заинтересувани от правомощията и прерогативите на парламента.

Вторият конфликт е свързан с политическата корупция. Англия е не по–малко засегната от патримониалните практики и продажба на постове от Франция и Испания. Още от времето на Тюдорите кралските служби все по–често се получават въз основа на политическо покровителство, а издигането в кариерата не е в резултат на заслуги и качества, а на членство в различните покровителствено–клиентелистки групи. Постовете се обявяват за продажба и стават наследствено имущество, а при ранните Стюарти се въвеждат френските практики на събиране на данъци (за мита) и вътрешно финансиране (заеми от държавни служители). Короната създава кралски комисии за разследване, които подобно на френските камери на правосъдието изнудват заможни вътрешни хора под предлог за лична корумпираност.

Избухналата през 1641 г. Гражданска война се проточва цяло десетилетие и в крайна сметка води до победа на парламентаристите и обезглавяването на Чарлс I през 1649 г. Но продължителната битка между краля и парламента не намира окончателно решение със силата на оръжието, независимо че насилието и латентната заплаха от насилие са определящи за нейния изход. С екзекуцията на краля победилите парламентаристи се дискредитират и ограничават политическата си поддръжка с провежданата радикална политика по време на протектората на Оливър Кромуел. По тази причина връщането през 1660 г. на сина на Чарлс като Чарлс II на престола е посрещнато с известно облекчение и възстановява усещането за нормалност след две десетилетия на ожесточени политически конфликти.

Реставрацията успява да разреши един от проблемите, които предизвикват Гражданската война, а именно проблема с корупцията. По време на Гражданската война и протектората парламентът осъществява много управленски реформи като създаването на добре организирана, модерна армия от нов тип и прочистване на корумпираните кралски служби. Но управлението на Чарлс II възстановява много от корупционните практики на ранните Стюарти, включително продажбата на длъжности, клиентелистките назначения и т.н. Все пак редица фактори допринасят за създаването на реформистка коалиция в рамките на английското управление, която успешно се противопоставя на тези практики.