V. [bg]

ІІ

През уикенда Стенсъл, Профейн и Пиг Бодайн направиха кратко посещение във Вашингтон: световният търсач на приключения да ускори отпътуването; неудачникът да прекара един последен градски отпуск; Пиг да му помага. За временно убежище избраха един нощен приют в Китайския квартал и Стенсъл веднага хукна към Министерството на външните работи да провери дали там ще открие нещо, което да подпомогне каузата му.

— Нямам му доверие — заяви Пиг. — Стенсъл е менте.

— Мълчи и не се намесвай — бе единственото, което отвърна Профейн.

— Според мен, трябва да излезем и да се отцепим — предложи Пиг.

Речено-сторено. Или Профейн остаряваше и вече губеше тренинг, или това бе най-кошмарното напиване в живота му. Последвалата рекапитулация отчиташе липсващи часове и празни петна в паметта, което, разбира се, винаги е плашещо. По-късно, доколкото Бени помнеше, първо бяха отишли в Националната галерия, защото Пиг бе решил, че им е нужна женска компания. Естествено, пред „Тайната вечеря“ на Салвадор Дали попаднаха на две момичета — държавни служителки.

— Аз съм Флип — представи се блондинката, — а това е Флоп.

Носталгичните спомени за Панки и Ханки мигновено връхлетяха Пиг, който нададе възторжен стон.

— Чудесно — рече Бодайн. — Това е Бени, а аз съм… хйъ, хйъ… Пиг.384

— Очевидно — съгласи се Флоп. Но във Вашингтон съотношението жени/мъже беше приблизително 8 към 1. Тя сграбчи ръката на Пиг и огледа залата, сякаш между статуите се криеха останалите седем призрачни посестрими-конкурентки.

Момичетата живееха близо до улица „П“ и притежаваха колекция с почти всички издадени записи на Пат Бун. Дори още преди Пиг да бе оставил големия хартиен плик съдържащ плодовете на следобедната им обиколка из столичните (легални и не съвсем) питиепродавници, върху нищо неподозиращите приятели с 25-ватова мощ и без предупреждение се стовари звуковата вълна на „Би Боп А Лула“, изпълнявана от гореупоменатия предостоен певец.

След тази прелюдия уикендът продължи на откъслечни проблясъци: Пиг заспива на стъпалата водещи към паметника на Джордж Вашингтон и се изтърколва надолу в краката на отряд вежливи бойскаути; в три часа сутринта четиримата в „мъркюрито“ на Флип обикалят около „Дюпон Съркъл“ и към тях се присъединяват шестима негри в „олдсмоубайл“, които предлагат автосъстезание; след това колите откарват така получилата се компания в някакъв апартамент на „Ню Йорк Авеню“, запълнен само с една неодушевена аудио система, петдесетина джаз-ентусиасти и Бог знае колко преминаващи от ръка на ръка бутилки колективно вино; увити в одеяло с антикварна стойност, Флип и Профейн лежат на стъпалата на масонския храм в северозападен Вашингтон, събужда ги някой си Яго Сапърстийн, директор на застрахователна фирма, и ги кани на нов купон.