За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Те можели дори да допълнят някой закон, който не е бил териториален. Следвайки същия пример, можем да кажем, че ако в дадено място, където салическият закон е имал значение на териториален, бургундецът е бил съден по бургундски закон и в тоя закон не е имало съответния за случая текст, няма съмнение, че решението е можело да бъде взето съгласно местния обичай.
По времето на крал Пипин създалите се обичаи имали по-малка действена сила от законите; но скоро обичаите унищожили законите; и тъй като новите постановления са винаги лекарство, което показва съществуването на определена болест, може да се смята, че още от времето на Пипин хората започнали да предпочитат обичаите пред законите.
Това, което казах, обяснява как римското право още в първите времена започнало да става териториално, както се вижда от едикта на Писта; и както готският закон, то продължило да действува заедно с него; това се потвърждава от синода в Троа, за който говорих по-горе. Римският закон станал общ личен закон; следователно той е бил териториален. Но как е станало така, че невежеството навсякъде е унищожило личните закони на варварите, докато римското право продължило да съществува като териториален закон във вестготските и бургундските провинции? На това аз ще отговоря, че римският закон е бил постигнат от почти същата участ, както и другите лични закони; иначе ние и до днес щяхме да имаме кодекса на Теодосий в провинциите, където римският закон е бил териториален, вместо действуващия в тях Юстинианов закон. В тия провинции е останало почти само наименованието на областите на римското или писаното право, любовта на народите към своя закон, особено когато те гледат на него като на привилегия, както и няколкото постановления на римското право, запазили се оттогава в паметта на хората. Но и това е било достатъчно компилацията на Юстиниан да бъде приета при появата си в провинциите под властта на готи и бургунди като писан закон, докато в древните владения на франките тя била приета само като писан разум.
Глава XIII
Различието между салическия закон или закона на салическите франки и закона на рипуарските франки и другите варвари
Салическият закон не е допускал употребата на отрицателни доказателства, т. е. според салическия закон ищецът или обвинителят е бил длъжен да докаже своята кауза, а обвиняемият не е можел да се задоволи с отрицание на обвинението; това е в пълно съгласие със законите на почти всички народи по света.
Законът на рипуарските франки е бил проникнат от съвсем друг дух; той се е задоволявал само с отрицателни доказателства и ответникът или обвиняемият е можел в повечето случаи да се оправдае, като се закълне заедно с определен брой свидетели, че не е извършил това, в което го обвиняват. Броят на свидетелите, които трябвало да дадат клетва, зависел от важността на делото; понякога достигал до седемдесет и двама души. Законите на алеманите, баварите, тюрингите, фризите, саксите, лангобардите и бургундите са били изработени по същия план.
Аз казах, че салическият закон не е допускал отрицателни доказателства. Но е имало един случай, когато е допускал; обаче и в този случай той не се е задоволявал само с тях, а е изисквал и положителни. Ищецът представял за разпит своите свидетели, за да обоснове иска си; ответникът представял своите, за да се оправдае; а съдията търсел истината в едните или другите показания. Този начин на действие е бил твърде различен от практиката ка рипуарските и другите варвари, според която обвиняемият се е оправдавал, като се е заклевал, че е невинен, и е карал роднините си да се закълнат, че казва истината. Тези закони са били подходящи за народ, притежаващ простодушие и някаква естествена искреност. А законодателите е трябвало да предвиждат възможните в такъв случай злоупотреби, както ще видим това след малко.
Глава XIV
Друго различие
Салическият закон въобще не е допускал доказателства чрез дуел; а законът на рипуарските и почти всички варварски народи е допускал това. На мен ми се струва, че законът за дуелите е бил естествена последица и поправка на закона, който е установил реда на отрицателните доказателства. Когато ищецът виждал, че искат да отклонят неговото искане чрез несправедлива клетва, какво му е оставало на него, воина, освен да иска удовлетворение за нанесената обида, както и за лъжливата клетва. Салическият закон, който въобще не допускал отрицателни доказателства, не се нуждаел и от доказателства чрез дуел и не ги е приемал; но законите на рипуарските и другите варвари, които допускали използуването на отрицателни доказателства, били принудени да приемат и доказателството на дуела.