Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Господарю, единственото, което мога да ви кажа, е, че ще помисля.
Тъй като нямаше възможност да се любува на оригинала, кралят реши да погледне още веднъж портрета. Той направи малки бележки на художника, след което си тръгна. После Сент-Енян освободи художника.
Стативът, палитрата и четките още не бяха прибрани, когато зад завесата се подаде главата на Маликорн. Дьо Сент-Енян го посрещна с отворени обятия, но и с малко тъга. Облакът, затъмняващ царственото слънце, беше помрачил и неговия верен спътник. Маликорн забеляза тъгата по лицето на графа.
— Защо сте толкова мрачен, графе?
— Не е за учудване, приятелю. Кралят е недоволен.
— Разбирам, не е харесал това, че на любовната му среща е имало свидетели. Как не предвидихте това, графе? Утре, след като дойде кралят, вие трябва да си намерите неотложна работа и да се отлъчите за малко. Да речем за двадесет минути.
— Да оставя краля сам за двадесет минути?! — ужаси се Сент-Енян.
— Добре, смятайте, че нищо не съм казал — Маликорн тръгна към вратата.
— Не, не, драги Маликорн, изкажете се докрай. Струва ми се, че започвам да разбирам… А художникът?
— Художникът да закъснее половин час. Ще ми позволите ли да мина утре, за да видя резултата?
— Разбира се.
— Имам чест да бъда ваш покорен слуга, господин Дьо Сент-Енян.
Маликорн се поклони и се отдалечи с достойнство.
„Този младеж е по-умен от мен“ — каза си Сент-Енян, убеден от доводите му.
Глава тридесет и седма
ХЕМПТЪН КОРТ
Откровеният разговор между Монтале и Луиза в края на по-предишната глава ни води към главния герой на нашата повест — бедния странстващ рицар, изгонен от Париж по желание на краля.
Ако читателят реши да ни последва, ние ще се прехвърлим през пролива между Кале и Дувър, ще пресечем зелената плодородна равнина, оросявана от хиляди ручеи, която обгражда Черинг, Медстоун и десетина други градчета, кое от кое по-живописни, и най-накрая ще се озовем в Л ондон. А от Лондон, след като узнаем, че Раул е пребивавал в Уайтхол, после в Сейнт-Джеймс, бил е приет от генерал Мънк, след което е получил достъп до най-отбрано общество, ние ще го последваме в една от летните резиденции на Чарлз II — Хемптън Корт на брега на Темза.
На това място реката още не е онзи оживен път, по който се придвижват половин милион пътешественици всяка година. Тук вълните й не са черни като вълните на Коцит, казващ: „Аз също съм море.“
Не, това е все още тихата речица с мъхести брегове, с големи, широки вирове, в които се отразяват върби и буки, с редки лодки, заспали туктам из храсталаците и тръстиките, в обрасли с незабравка и камъш заливчета.
Пейзажът беше красив и спокоен: някаква тухлена белосана къща с дървени стълби вдясно на пейзажа, образуван от плътната стена на зеления остролистник. Сред високата трева ту се показва, ту изчезва някакво хлапе с червена риза като мак, развяван от поривите на вятъра.
Едрите бели овце със затворени очи преживят пашата в сенките на невисоки ясени, а чапла рибарка, проблясвайки със златисто-изумрудените си пера, се носи над водата, като лекомислено закача пръчката на своя събрат рибар, дебнещ големите шарани.
Над целия този рай, изтъкан от дълбока сянка и мека светлина, се извисява замъкът Хемптън Корт, построен от кардинал Уолси и предизвикал завист дори у краля, тъй че собственикът му беше принуден да го подари на своя повелител Хенри VIII.
Хемптън Корт е с кафяви стени, големи прозорци с красиви железни решетки, с хиляда кулички и странни камбанарийки, с тайни входове и фонтани в двора като Алхамбра; Хемптън Корт е люлка на рози и жасмин. Той радва зрението и обонянието и служи като очарователна рамка за прелестната любовна картина, създадена от Чарлз II, сред великолепните платна на Тициан, Порденон и Ван Дайк, от същия този Чарлз II, в чиято галерия висеше портретът на екзекутирания Чарлз I и където по дървената ламперия на стените се виждаха следи от пуритански куршуми, изстреляни от войниците на Кромуел на 24 август 1648 година, когато бяха докарали краля като пленник в Хемптън Корт.
Тук събираше двора си неговият син, вечно жаден за удоволствия, този поет по душа, неотдавнашен бедняк, който в дните на наслаждения си наваксваше всяка минута, прекарана в лишения и нищета.
Тревата на Хемптън Корт беше толкова нежна, та ти се струваше, че ходиш по кадифе, но не тя, не грамадните липи, чиито клони като върбови висяха до земята и скриваха под сенките си любовници и мечтатели, не лехите с пищни цветя, заобикалящи ствола на всяко дърво и представляващи ложе за високите двадесет фута розови храсти, не тези красоти обичаше Чарлз II в прекрасния дворец Хемптън Корт.