Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Става интересно — отбеляза Торине. — Сигурно затова Фернандо — и трима агенти от Тайните служби — чакат в сградата на наземен контрол. Какво ще правим сега?
— Почти през цялото пътуване мислих по този въпрос — отвърна Кастило. — Имам една идея. Може и да не е блестяща, но нищо друго не успях да измисля.
— Ще споделиш ли нескопосаната си идея с мен?
Кастило освободи предпазните колани и се изправи.
Срещна погледа на Торине.
— Да. А след това — ще използвам пилотския лаф — направо съм бръмнал, така че кажи, ако греша.
— А, не знам — вдигна ръце Торине. — Има какво да се желае от теб по отношение на летенето, но от време на време ти хрумват доста прилични идеи.
Кастило му даде знак да минат в пътническия салон.
Милър бе седнал на една от кожените седалки близо до вратата. Дохърти бе срещу него. Дешамп и Юнг се бяха опънали на канапетата. Направиха място на Торине и Кастило.
— Сварих се, шефче — обади се Дешамп.
— Ей сега ще включат климатика — обеща Кастило и добави: — Не познаваш Джейк, нали?
— Не — отвърна Дешамп, — но знам, че е свестен тип. Когато пищовлията Юнг го видя, вдигна очи към небето: „Благодаря ти, господи!“
Милър и Торине избухнаха в смях.
— Ще повикам и останалите — предупреди Кастило. — Преди това, инспектор Дохърти, искам да сте наясно, че онова, което ще предложа, е, по всяка вероятност — не, със сигурност — незаконно. Не очаквам да го приемете. Но очаквам да си държите езика зад зъбите. Когато ми трябва мнението ви, ще ви попитам. Разбрахме ли се?
Дохърти сви устни, но кимна.
Кастило също кимна и се приближи до вратата.
Наземните техници включваха допълнителен източник на ток и връзка за климатик.
Кастило надигна глас, за да могат хората да го чуят.
— Проверете добре дали работи — нареди той. — Ще имаме среща и ще останем вътре известно време.
След това погледна към сградата и размаха ръка. Не видя нито Лопес, нито агентите от Тайните служби, но след малко братовчед му отвори вратата и последван от трима мъже в сиви костюми, се отправи към „Гълфстрийма“.
Когато всички бяха на борда, Кастило затвори вратата.
— Знам, че се събрахме доста хора — започна той, — но съм почти сигурен, че никой не ни подслушва.
Останалите се разсмяха.
— Де да можех през целия полет да стоя тук — продължи той и всички се засмяха любезно.
Събра мислите си и продължи:
— И така, онова, за което ще говорим, е строго секретно но заповед на президента. Нямате право да обсъждате или разказвате онова, което чуете, без личното ми разрешение. Ясно ли ви е?
Погледна всеки поотделно и изчака кимването му.
— Някои от вас знаят, че американски мюсюлмани от джамията „Ари-Тег“ във Филаделфия — група, за която е известно, че поддържа връзки с терористи — са закупили ферма, близо до Филаделфия, където да имат сигурно убежище, когато бъде детонирана ядрена бомба САБД…
— И така — завърши обясненията Кастило, — след като вече сте наясно как възнамеряваме да процедираме с господин Кениън, ви давам деветдесет секунди, за да решите дали ще участвате или не.
— Онези от вас, които по някаква причина решат, че не могат да участват в операцията, могат да тръгват. Няма да им се отрази по никакъв начин, стига да не разкриват нищо от чутото и да не възпрепятстват мисията.
— Не ми е приятно, че говоря така надуто, но е заложено много и всеки, който посмее да си отвори устата, ще бъде съден за издаване на строго секретен материал. Съдебен процес ще има, независимо какво ще се случи с мен.
— Когато ви казах, че имате деветдесет секунди, говорех напълно сериозно.
Той вдигна ръка и засече деветдесет секунди на авиаторския хронометър.
— Времето лети.
Деветдесетте секунди минаха в пълно мълчание. На всички им се стори, че е минало много повече време.
— Времето ви изтече.
Кастило се приближи до люка и го отвори.
Никой не мръдна от мястото си.
— Сега е моментът да си тръгнете — заяви той.
Никой не помръдна.
— Нали ме чухте, инспектор Дохърти? — попита Чарли.
— Чух ви много добре, подполковник — отвърна инспекторът.
— Добре, тогава да вървим — нареди Кастило.
ТРИ
Международно летище „Мидланд“
Мидланд, Тексас
17:05, 12 Август 2005
— Идват — предупреди специален агент Дейвид У. Юнг — младши и посочи през прозореца черен „Мерцедес Бенц S500“, който приближаваше към „Гълфстрийма“.
— Ти си, Джейк — нареди Кастило, докато приближаваше към копчето, с което се отваряше и затваряше вратата.