Виелица на сенките [bg]

— Арбалетчици, гото-о-ови!

Джиг, сякаш това се случваше на учение, а не на война, без суетене се престрои в четвърта редица и леко се извърна, за да позволи на арбалетчиците свободно да минават покрай него. Клоп повтори всички действия на партньора си. Единствената издънка се оказа магът, който не знаеше какво да прави, но оказалият се наблизо десетник го набута в пустееща пролука.

— Алебардисти, в четвърта редица! — чу се заповедта от съседното каре.

Всички командири бяха избрали стандартния вариант на защита срещу кавалерия. Именно от четвъртия ред, когато атакуват конници, алебардистите могат свободно да работят с оръжието, като нанасят посичащи удари отгоре или пронизващи — през раменете на стоящите отпред копиеносци. От четвъртата редица алебардистите не можеха да пречат на първи и на втори ред, и алебардите не закачаха копията. Бившите четвърта и пета редици „рибари“ съответно станаха пета и шеста.

И отново прозвуча рог и по каретата се разнесе:

— Пър-рвите редици, на коля-но! Копията — гото-о-ви!

Първите редици на копиеносците от всяка страна на всичките три карета се отпуснаха на коляно, забиха „петите“ на копията в замръзналата земя и ги наклониха така, че ако кавалерията се опита да превземе карето с щурм, да трябва да премине през гора от копия.

— Втор-рите редици! Копия долу!

Вторите редици отпуснаха копията над раменете на коленичилия първи ред, на нивото на бедрото си.

— Тре-ети редици! Копия долу!

Гората от копия на третите редици падна и се присъедини към тези на първа и втора редици. Воините, които стояха пред алебардистите, държаха оръжията си на нивото на гърдите, за да не пречат на втората редица да се сражават.

Кавалерията вече беше близо, на някакви си сто и петдесет ярда от Винения ручей. Конниците спуснаха копията, подготвяйки се да разкъсат карето, като му нанесат таранен удар, все едно са чук. Джиг наблюдаваше един ездач от предната линия, който сякаш се носеше право към него. Носеше шлем с рога и зелен шлейф, с червено-зелена туника, покриваща масивна броня, а дългото му, украсено с множество лентички копие беше отпуснато надолу. Джиг задържа вниманието си на върха на копието, но поради постоянната игра на лентичките нищо не успяваше да различи.

Във въздуха засвириха стрели — отрядът на елфите, застанал до Лузската гора, беше започнал да обстрелва десния фланг на кавалеристите. Но дори и благословени от боговете стрелци, елфите бяха едва триста срещу няколко хиляди нападатели. Щяха да нанесат прилични щети, но нямаше да спрат кавалерията.

Грохотът стана неописуем. Земята се тресеше под ударите на хиляди копита. Изсвири рог и стотниците с всички сили завикаха.

— Пър-рва линия арбалети! Огън!