Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Такова, дето ще натика тварите обратно в катакомбите и ще запуши изходите поне за няколко часа? Много ли искам? -измамно ласкаво запита накрая Бащата.

Магът не обърна внимание на скритата клопка, навярно даже не забеляза поредната малка проверчица.

- Речено - сторено, шефе! - бодро изхриптя той. - Тъкмо имам един талисман, който...

- Без подробности, магистър. Просто действай!

Касапина се изпъчи и се обърна към вратата на мазето, където бяха струпани най-ценните магически трофеи, измъкнати от превзетите кули. Ала едва направил три крачки, замръзна и вдигна тънкия си пръст. В убежището се възцари тишина... В безмълвието нарастваше някакъв подозрителен шум - отвъд залата, откъм коридорите в подземието сякаш ромолеше дъжд. Дъжд от остри нокти по каменни плочи. Скрибуцане на люспести хълбоци, сподавено ръмжене...

Ослушващата се свита се смрази. Нима сигурните, прочистени и укрепени подземия на Братството бяха подложени на нахлуване откъм катакомбите?!

- Бягайте, шефе! - заврещя Касапина и хукна към магическия си арсенал. - Бягайте! Аз ще опитам да ги...

Постовете в коридорите вдигнаха тревога. Миг след това зазвънтя оръжие.

Телохранителите на Бащата закриха Хеон с телата си, оголиха мечове, наметнаха на главите си ризнични качулки.

- Оттегляме се! - викна Хеон. Разбира се, като всеки Баща, той разполагаше с резервен изход. Верният Фихте вече дърпаше лоста а тайния люк в пода.

Словата на Бащата бяха заглушени от неистов тънък вой -в помещението нахълта зеленикаво кълбо от зъби, лапи и нокти, повлякло още живите пазачи от коридорите. Вълната твари се блъсна в заработилите с мечовете телохранители... ...а от тайния проход също изригна поток гадини. Още първата се вкопчи в лицето на Фихте. Гейзерът от изроди всмука клетия слуга, тялото му за няколко мига задръсти люка.

А после люспестите плъхове разкъсаха нещастника и се втурнаха в атака. Въздухът закънтя от писъка на тварите, смеси се с воплите на хората. Стонове и хрущене на посичана или разкъсвана плът оглушиха оцелелите в първия момент. Свирнаха стрели от самострели, някои твари се затъркаляха, шибайки пода с шипестите си опашки, ограда от мечове обкръжи Бащата... свитата скъпо продаваше живота си на изчадията.

Хеон също развъртя меч. Биеше се хладно и пресметливо, с обмислена ярост. Заедно с телохранителите си, потънал до коляно в кръв. слуз и леш, той удряше точно и бързо. Бе длъжен да издържи. Нищо, че ще загинат верните воини, нищо, че преданият Фихте изчезна под вонящата мърша. Хеон обаче трябваше да се измъкне. И тогава щеше да започне всичко на чисто!

"Само и само да се отърва!"

Хората му падаха един след друг. Нощните бойци гинеха въпреки превъзходните си ризници, въпреки че унищожаваха дребните си свирепи противници с десетки, въпреки че не се щадяха в жестоката схватка. Тварите неумолимо надвиваха шепата човеци. Нокти и отровни жила улучваха очите, впиваха се в глезени, скачаха по гърбове и рамене. Гадините се вкопчваха във всяко слабо защитено място, ситните им остри зъбки се трошаха в пръстените на гъвкавите брони на Сивите воини, ала успяваха да се доберат до вратните жили на враговете си. преди стоманата да ги помете...