![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Атаката й стисна магьосника в хиляди невидими щипки, които се забиха в кожата му и задъвкаха месата, най-вече прицелени в очите. Но чернобрадият съумя да постави магически клин в нападащите го челюсти.
Обикновените бойци след подобен сблъсък - меч в щит, щит в меч - биха отскочили назад, започвайки да се обикалят един друг. Щяха да дебнат всяко противниково движение, за да се вкопчат отново, след като първата размяна на удари бе свършила наравно.
Магът и вълшебницата обаче само замръзнаха, мерейки се с очи. Тави изпита нещо близко до уважение към майсторството на противника си. Беше извратен тип, но знаеше що е дисциплина и владееше занаята си превъзходно.
В този момент Тави леко сбърка - посегна да прикрие голотата си - съвсем инстинктивно. Магът тутакси се възползва от това -земята под младата жена хлътна, сцепи се и от долу щръкнаха десетки уродливи лапи. Тя незабавно отби гнусните израстъци с ветрило от жълти мълнии. Адептът на Арк отвърна с вихрушка от безчет дребни стоманени снежинки, остри и резливи като бръсначи.
По-младият му колега бе утихнал и лежеше по очи върху пръстта, която попиваше кръвта му.
Тави и противникът й си размениха още няколко удара. Ако се бе стигнало до предметна магия, Волната щеше да надвие чернобрадия, но на ниво мислезаклинания силите им се оказаха равни.
Изходът от схватката бе решен от обикновен груб ритник с върха на ботуша - право в чатала. Магът сам й подсказа какво да върши - с наглия си поглед по голите й бедра. Кожените й полушалвари се търкаляха върху смачканата трева, но чизмите й си бяха на нозете. С пламнали от срам бузи тя скочи напред и шутира магьосника в издутото му от гледката на обезчестяването мъжество.
Магът се сви и тънко изхърка. Дъхът му секна, за да може да нададе вой. Рухна на колене. Тави замахна с кинжала си, глуха за закъснялото "Милост!" и с наслада изслуша докрай предсмъртните хрипове на внезапно състарения в агонията си мъж.
Тя бързо провери насилника. Беше мъртъв. Яростно и отмъстително му избоде очите, сетне бързо нахлузи панталона. С треперещи ръце затегна колана. Искаше й се да се измие, но не разполагаше с никакво време. Потерята нямаше да закъснее -чернобрадият бе успял да предупреди своите. А трябваше и да настигне Сидри... и да си поговорят откровено.
"Заради теб ме изнасилиха, мръсен проклет недорасляк!"
Преди да хукне натам, накъдето със сигурност бе поело джуджето, младата вълшебница се изплю върху трупа на мага с рижата брада.
В подземното укритие на Баща Хеон цареше тежка тишина.
Обратът в хода на военните действия никак не се нравеше на тартора на Братството. След успеха през първата половина на нощта, съдбата обърна лошата си страна към бунтовниците. Шест кули от четиринайсет бяха превзети. Ала останалите се държаха, и то успешно, твърде успешно. Четите на Сивите бяха затънали междувременно в отприщената от катакомбите маса Мерзостни твари. Омразните гадини прииждаха на талази, като лавина, полустотните с мъка сдържаха натиска им. Фланговите удари успяха да спрат настъплението на подземните обитатели, ала нощните бойци не постигнаха нищо повече. Тварите не бяха отхвърлени назад. А под прикритието на ордите от изроди - да не би Дъгата с тази цел да се е въздържала от пълното им изтребление?! - вървяха маговете. Предпазливо, едва ли не пипнешком като слепци, но се придвижваха на групи.
Но най-лошото бе съобщено преди малко. Вестоносците доложиха, че неколцината попаднали в ръцете на вълшебниците Сиви воини, предимно ранени или контузени, са били подложени на... нататък вестоносците продължаваха шепнешком и на ухо.
Хеон бе прочут с умението си да крие чувства и мисли, даже на младини му викаха Маската. Но сега дори той бе принуден да извърне лице към стената. Новините го бяха потресли, въпреки самоувереността му, че нишо на този свят не може да го изненада.
Никой от неговите хора не бе успял дори да се приближи до изоставените от маговете кули, нито до самите магове.
Вълшебниците трепеха всичко, що зърнеха или усетеха.
Баща Хеон дълбоко си пое въздух и се наведе над подробната карта на града. Специално назначен прислужник преместваше върху чертежа цветни пулове, които означаваха включените в бунта сили, както и всичко, което би могло да бъде от значение. Имперските кохорти, според последните донесения, бяха затънали в дребни схватки в лабиринта от улици в махалата край Кожарската порта... бившата Кожарска порта. Очевидно Братството не биваше да разчита в близките часове на подкрепа от страна на Императора. А Бащата разполагаше само с една пълна чета в резерв. Всички останали полустотни бяха вкарани в сражение, търпяха загуби... ех, да можеше да ги оттегли на безопасно място, воините щяха да потрябват на Хеон и по-късно -но уви. Изродите от катакомбите се оказаха непредвиден коз, изигран от Дъгата. Играта сега се развиваше по чужди правила.