Републиката на крадците [bg]

Двамата мъже се приближиха така, че брадичките им бяха една до друга, и продължиха да спорят тихо и безизразно. Локи направи знак на Алондо, който си почиваше наблизо, и прошепна:

— Какво беше това?

— Това са ровокопачите, Лукаца — прозя се Алондо. — Графинята има удоволствието да предоставя „Старата перла“ за представления, но тя не плаща, за да се поддържа мястото чисто. Това означава, че всяка вечер трябва да има празни ровове за няколкостотин пикаещи хора, за което се грижат маймуни като Калабаци.

— Цялата работа е по-сложна, отколкото някога съм си представял.

— Самата истина. А Джасмер мрази деловата страна на работата, знаеш ли? Преговаря, все едно му стържат топките.

От другата страна на вътрешния двор Джасмер прекрати разговора с Калабаци, като вдигна ръцете си пред лицето на грозния копач на ровове и се обърна.

— Мастер Монкрейн! — провикна се още един новодошъл, появил се откъм конюшните. Монкрейн рязко се завъртя.

— Мир на боговете, шибан глупак такъв, не виждаш ли, че работя… О, богове, барон Булидаци, не ви познах. Отново сте пременен.

— Ха! Исках да съм в тон с духа на начинанието ни! — Булидаци, облечен като за по-нисък от своя ранг, беше с широка шапка, която отчасти прикриваше чертите му. — И разбира се, да се бъркам колкото се може по-малко в делата ви.

— Разбира се! — каза Монкрейн и Локи беше сигурен, че чу скърцането на зъби от другата страна на вътрешния двор.

— А кой е това? Някой важен?

— Ами… аз съм Паца Калабаци, сър. Грижа се за…

— Не, не е важен, иначе щеше да знае, че правилното обръщение е „милорд“. Отивай да бъдеш незабележим някъде другаде.

— Ами… Добре, милорд.

Локи се намръщи, докато гледаше как Калабаци почти избяга. Първоначалното му впечатление за Булидаци изглеждаше по-наивно от всякога.

— Е, Монкрейн — младият лорд потупа силно импресариото по гърба, — знам, че този вътрешен двор притежава определен недодялан чар, но съм уредил по-добра обстановка.

— „Старата перла“? — Монкрейн видимо се опита да преглътне негодуванието си. — Наша ли е, милорд?

— Ексклузивно ваша, считано от утре. Церемониалмайсторът е семеен приятел. Дори ще поставя човек, за да е сигурно, че няма да ви притесняват други като Паца Калабаци.

— Това е… Е, струва ми се, че това е много щедро, милорд патрон. Благодаря ви.

— Нямай грижа. В мой интерес е, нали? А каква е сцената?

— Ами няма сцена, милорд. Мисля, че имаме нужда от почивка. Спорът с Калабаци…

— Глупости. Не си човек, който да се укроти заради един обикновен спор, Монкрейн. — Булидаци престорено удари брадата си с юмрук, жест, който очевидно накара Монкрейн да се почувства неудобно. — Какво репетирахте последно?

— Нищо особено важно…