![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Но прогнозите, че арабските общества няма да са в състояние да изградят устойчива либерална демокрация, може да се окажат верни в дългосрочен план. Четири години след Арабската пролет не се забелязват признаци тази форма на управление да възникне в скоро време в някоя от преживелите я страни, може би с изключение на Тунис, където тя започна. В Египет доскоро забраненото „Мюсюлманско братство“ печели изборите през 2012 г. и доминира в новия парламент и президентството в продължение на една година, след което военните свалят от власт техния президент Мохамед Морси през лятото на 2013 г. Това поставя началото на кървави репресии не само срещу ислямистки групи, но и срещу либералните критици на официалната власт. Размириците на площад „Тахрир“ не прерастват в революция, която да свали военните от власт, а само ги принуждават да предприемат тактическо отстъпление. Либия е залята от безредици след въоръжените бунтове срещу Муамар Кадафи, а правителство не успява да разоръжи многото милиции в страната. Мирните протести срещу Башар ал Асад в Сирия са смазани безмилостно и в страната избухва продължителна гражданска война, която изправя радикални ислямистки бойци срещу диктатурата на БААС. В Бахрейн и другите държави в Персийския залив протестите са потушени насилствено и традиционните монархии остават на власт. Насилието и нестабилността в целия регион създават условия за дейността на джихадистки групи, които са откровено недемократични.
Тези неблагоприятни развития са причина много наблюдатели на Запад да осъждат феномена Арабска пролет като цяло. Някои въз основа на своите национални интереси: до този период Съединените щати, Израел и други страни поддържат взаимноизгодни отношения със старите диктатури в арабския свят, а сега са изправени пред нестабилността и несигурността в региона. Други изтъкват аргумента, че Арабската пролет не представлява демократична вълна, а по – скоро утвърждаване на политическия ислям и в най – добрия случай ще доведе до утвърждаване на нелиберална демокрация, а в най – лошия до разрастване на радикалния ислям и размириците в дългосрочен план.
Невъзможно е, разбира се, да се предскажат дългосрочните последици от Арабската пролет. Но коментаторите, които критикуват противоречивите последствия от този катаклизъм и са убедени, че те няма да доведат до демократични развития в дългосрочен план, пропускат да си спомнят колко продължителен, хаотичен и насилствен е процесът на демократизация на Европа. Една стабилна, добре функционираща либерална демокрация се обуславя от взаимодействието между голям брой различни институции, а не само от провеждането на избори за президент и законодателна власт. Необходими предпоставки са добре функциониращи политически партии, независима съдебна система, ефективна държавна бюрокрация, както и свободни и бдителни медии. Необходими са и редица културни предпоставки: недопустимо е спечелилите политици и избиратели да се държат според принципа „победителят получава всичко“ спрямо опонентите си, а трябва да се съблюдават правилата на споделено колективно чувство за идентичност и национална принадлежност.
Свалянето на диктатори като Бен Али и Мубарак елиминира само една от формите на авторитарната власт. Изграждането на ефективни институции не се осъществява в кратки срокове. Американските инициатори на инвазията в Ирак през 2003 г. очакваха демокрацията да възникне спонтанно след свалянето на Саддам Хюсеин. За техен ужас се оказа, че им се налага да управляват едно хаотично и изпълнено с насилие общество, в което институциите до голяма степен отсъстват.
Какви са поуките от предходните демократични преходи за бъдещето на Арабската пролет? Много са очевидните различия между Близкия изток и региони като Източна Европа и Латинска Америка и може би най – съществените от тях са свързани с културната специфика и влиянието на исляма. Не е изключено демократичните развития в Европа през XIX в. да са по – добър прецедент за политическите промени в арабския свят от демократичните преходи през периода на Третата вълна през 70 – те години на миналия век. Промените в Латинска Америка и Източна Европа в края на XX в. протичат предимно в страни, които вече са имали някакъв опит по отношение на демокрацията. Тези ранни демократични периоди, някои от които продължават с течение на десетилетия, са прекъсвани от военни преврати в Латинска Америка и от чуждестранни окупации в Източна Европа. Затова демократизацията на тези страни в известен смисъл е възстановяване на политически ред, който има корени в техния национален опит. В Латинска Америка вече са съществували утвърдени демократични политически партии, които се възстановяват сравнително бързо с настъпването на демократичните процеси. Западноевропейските страни и Европейският съюз са съседни и ярки примери за успешна демокрация за страните от Източна Европа, което е съществен стимул и подкрепа за процеса на демократизацията.