![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Според Смит съществуват няколко причини за тази странна последователност. Първата е обстоятелството, че по–голяма част от земята след рухването на Римската империя е владение на велики барони, по–заинтересовани да запазят своята политическа власт, отколкото да увеличат печалбите от имуществото си. Поради тази причина те създават правила за Първородство и унаследяване по определена линия, за да избегнат раздробяването на своите имения. Освен това превръщат селскостопанските работници в крепостни селяни или роби, които според Смит нямат никакъв стимул да обработват или инвестират в земите им. Друга причина да не увеличават печалбите си е липсата на стоки за потребление поради срива на търговията през Тъмните векове. В резултат на това всеки, който има богатство и власт, няма друг избор, освен да го сподели с многобройните си васали.
Средновековните градове, продължава Смит, първоначално са обитавани от „търговци и занаятчии" от нисшата класа или с робски статус, но избягали от контрола на своите господари и намерили убежище в града. С течение на времето кралете им дават права да омъжват дъщерите си срещу пари или дарение, да организират свои собствени милиции, а най–накрая да живеят съгласно свои собствени закони като корпоративни организации. Така възниква буржоазната класа, макар Адам Смит да не използва този термин. За разлика от Маркс обаче Смит отбелязва една важна политическа предпоставка за възникването на независими градове:
Феодалите презирали гражданите, на които гледали не само като на съвсем друга класа, но и като на тълпа освободени роби от почти различен род в сравнение с тях самите. Богатството на гражданите винаги будело тяхната завист и възмущение и при всеки удобен случай те ги грабели безмилостно и без угризения на съвестта. Разбира се, гражданите мразели феодалите и се страхували от тях. Кралят също ги мразел и се страхувал от тях; но макар и може би да презирал гражданите, той нямал причина да ги мрази или да се страхува от тях. Така взаимен интерес предразполагал гражданите да поддържат краля, а краля – да поддържа гражданите против феодалите.[192]
И добавя, че това е причината кралете да дават на градовете харти за независимост и закони, които да им позволяват да се противопоставят на лордовете, с които самите те са в конфликт.
Следователно градовете и буржоазията не възникват единствено в резултат на икономическо развитие и технологични промени, както твърди Маркс. В началото те са слаби и уязвими и ако не им бъде гарантирана политическа протекция, ще бъдат подчинени на могъщите поземлени лордове. Точно това се случва в Полша, Унгария, Русия и на други места на изток от река Елба, където една различна конфигурация на политическата власт парализира монарсите или ги принуждава да застанат на страната на една или друга аристократична прослойка срещу интересите на градското население. Поради тази причина в Източна Европа никога не възниква силна независима буржоазия. Там технологично напредналият капиталистически пазар не е създаден от градските жители, а от по–напредничави земевладелци или от самата държава, поради което не успява да се развие в същата степен.
С възникването на капиталистическа пазарна икономика в градовете изоставяме стария малтусиански свят и постепенно изграждаме една съвременна икономическа система, при която повишаването на производителността е много по–планомерно. В този момент условията за политическо развитие също се променят, тъй като замогващата се буржоазна класа все по–успешно подкопава властта на стария поземлен порядък. Смит предполага, че старите елити са подмамени да се откажат от своята политическа власт в името на парите – диамантена катарама с надпис „годна по–скоро да служи като играчки за деца, отколкото да бъде сериозна цел на мъже", – които старата земеделска икономика не е в състояние да произведе. Това поставя началото на истински модерна система на политическо развитие, при която политическата промяна може да бъде предизвикана от икономическа и социална промяна. Но за възникването на капиталистическа класа е необходима преди всичко политическа предпоставка – взаимната омраза на градското население и краля към великите лордове. При отсъствието на това условие, както в голяма част от Източна Европа, такава класа не възниква.
Английските парламенти са свиквани от XIII в. насам много по–редовно от съответните френски, испански и руски институции. Както вече отбелязах, първоначално функционират като съдилища, но с течение на времето започват да играят много по–всеобхватна политическа роля като равноправни на краля властови институции. Особено важна е ролята на парламента по отношение на данъчното облагане, тъй като сред парламентаристите повечето са от земевладелците в кралството, чиито активи и доходи служат за национална данъчна основа. През XIV и XV в. Камарата на общините работи в тясно сътрудничество с английските монарси при отстраняването на некомпетентни и корумпирани служители и участва във финансовия надзор на събраните парични средства. Балансът на силите в Англия през 1641 г. в навечерието на Гражданската война е илюстриран във фиг. 5.