V. [bg]

Двама от танцьорите, които Итагю винаги наричаше „монголизирани педерасти“, измъкнаха отнякъде дълга върлина, зловещо заострена в единия край. Музиката, почти тройно форте, сега неутрализираше и превишаваше по сила неясния рев на зрителите. Влезлите през задния вход жандарми опитваха безуспешно да възстановят порядъка в залата. Сатин, чиято ръка бе положена на рамото на Порцепич, се приведе напред, разтреперан от вълнение. Следваше хореографски най-сложният и труден епизод от неговата балетна постановка. Идеята бе заимствал от описанието на масово избиване на индианци в Америка. Други двама монголци издърпаха на авансцената бясно извиваща се, остригана Су Фен, а останалите мъже от трупата забиха кола в нейното междукрачие и бавно я издигнаха над главите на ридаещите жени. Внезапно една от механичните кукли-прислужници се замята като обезумяла из сцената.

— Дяволите го взели немеца — изстена Сатин и заскърца със зъби. — Тази идиотщина ще отвлече вниманието на зрителите.

Според неговия замисъл, нанизаната и вдигната на кола Су Фен трябваше да продължи своя танц, съсредоточавайки всички движения в една-единствена точка в пространството — извисен връх, фокус, кулминация.

Колът вече бе изправен вертикално, до финала на балета оставаха само четири такта. Зловеща тишина скова публиката. Жандармите и враждуващите страни се втренчиха като хипнотизирани в сцената. Движенията на Ла Жартиер станаха все по-конвулсивни, агонизиращи: лицето й, обикновено мъртвешки застинало, сега възприе изражение, което дълги години занапред щеше да тревожи сънищата на зрителите от първите редове. Музиката на Порцепич вече достигна оглушителна сила: нито следа от тоналност, всички звуци се сливаха в неистова какофония, едновременно и наслуки във всевъзможни и невъзможни посоки с безумен вой летяха ноти като бомбени шрапнели: духовите, струнните и ударните инструменти се размесиха в анархистична бъркотия, докато в същото време по кола течеше кръв и нанизаната на него девойка се отпусна и притихна, а последният акорд прогърмя и изпълни театъра, отекна, увисна във въздуха и заглъхна. Някой изключи осветлението на сцената и веднага след това завесата бе спусната.