За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Много капитуларии били прибавени към лангобардските, салическите и баварските закони. Учените са се мъчели да открият причината за това; а тя се крие в самата същност на нещата. Имало е различни видове капитуларии. Едни са се отнасяли за политическото управление, другите — за икономическото, повечето — за църковното, някои — за гражданското. Последните били присъединени към гражданските закони, т. е. към законите на отделните народи; затова именно в капитулариите се казва, че в тях не се съдържа нищо, което да противоречи на римския закон. Действително тези от тях, които са се отнасяли за икономическото, църковното или политическото управление, не са имали никакво отношение към тоя закон, а онези, които са се отнасяли до гражданското управление, са се занимавали само със законите на варварите, които изяснявали, коригирали, разширявали, стеснявали. Обаче капитулариите, които са били присъединени към личните закони, предизвиквали, струва ми се, пренебрежително отношение към капитулариите изобщо. Във времена на невежество съкратеното изложение на едно произведение често води до пропадане на самото произведение.
Глава XI
Други причини за отпадането на законите на варварите, на римското право и на капитулариите
Когато германските народи покорили Римската империя, те открили практиката на писмеността; и по подражание на римляните започнали да записват своите обичаи и да правят сборници. Нещастните царувания след Карл Велики, нашествието на норманите, вътрешните междуособици отново потопили победоносните народи в същия мрак, от който били излезли; те отново станали неграмотни, което довело до забравяне във Франция и Германия на писаните закони на варварите, на римското право и на капитулариите. Писмеността се запазила най-добре в Италия, където царували папите и гръцките императори; където е имало цветущи градове и се водела почти цялата търговия на онова време. Съседството с Италия допринесло римското право да се запази по-добре в страните на Галия, подчинени по-рано на готи и бургунди, още повече, че то влизало в техните териториални закони и представлявало нещо като привилегия. Изглежда, че и в Испания непознаването на писмеността е довело до гибелта на законите на вестготите. И по причина на упадъка на толкова законодателства навсякъде са се създали обичайни закони.
Личните закони престанали да съществуват. Глобите и това, което наричали freda, започнали да се определят повече според обичая, отколкото според текста на законите. Така, ако при установяването на монархията бил направен преход от германските обичаи към писмените закони, няколко века по-късно отново са се върнали от писмените закони към неписаните обичаи.
Глава XII
За местните обичаи — преврат в законите на варварите и римското право
От много паметници се вижда, че местни обичаи е имало още при кралете от първата и втората династия. В тия паметници се говори за местен обичай, за стара практика, за обичай въобще, за закони и обичаи. Някои автори са смятали, че обичаи са се наричали законите на варварите, а закони — римските закони. Аз ще докажа, че това не е било така. Крал Пипин е издал нареждане, според което навсякъде, където нямало закон, да се изпълнява обичаят; но да не се предпочита обичаят пред закона. А да се казва, че се е давало предпочитание на римското право пред законите на варварите, значи да се обърне гръб на всички древни паметници и преди всичко на законите на варварите, които постоянно говорят обратното.
Законите на варварите не само че не са били обичаи, но самите те като лични закони са въвели обичаите. Салическият закон например е бил личен закон; но в страните, населени предимно със салически франки, при всичките си качества на личен закон той е станал по отношение на тези салически франки териториален; и оставал личен само по отношение на франките, живеещи на други места. Но ако там, където салическият закон е бил териториален, са се окажели много бургунди, алемани и даже римляни, между които често са възниквали спорове, то тези спорове започвали да се решават по законите на тия народи и много решения, взети съгласно едни или други закони, можели да въведат в страната нови обичаи. И това обяснява много добре закона на Пипин. Тези обичаи естествено можели да бъдат усвоени от самите местни франки само в ония случаи, когато не можело да се вземе решение по салическите закони; но от това още не следвало, че новите обичаи вземали връх над салическите закони.
Така във всяка област имало един господствуващ закон и били въведени нови обичаи, които служели като допълнение към него, ако, разбира се, не са му противоречали.