Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Кубинско разузнаване, значи. Това пък откъде го чу? Защо да ти вярвам?
— Повярвай, приятелю Алекс, защото ти го казвам аз. Освен това повярвай, че хората, които се опитаха да разпитат Ерик Кочиан в Будапеща, са от бившето Щази. Повярвай, защото аз ти го казвам.
Тъй като Певснер не отговори, Кастило продължи:
— Защо не попиташ приятелчетата си? Кубинецът е майор Алехандро Винченцо. Навремето е бил бодигард на Кастро. Все още нямам имената на хората от Щази, но работя по въпроса.
Певснер дълго мълча преди да попита:
— Как се казваше онзи?
Кастило повтори името по букви.
— Откъде разбра, Чарли? — попита Певснер.
— Извинявай, не мога да ти кажа.
— Нямаш ли ми доверие?
— Че защо да ти имам? Преди минута заяви, че вече не сме приятели. — Сега бе ред на Кастило да мълчи. — Алфредо знае. Тъй като ти няма достатъчно доверие дори за да ти се обади и да каже „Здрасти, Алекс! Как си?“, ще те оставя сам да откриеш откъде сме разбрали.
— Алфредо няма причина да не ми вярва, ти също — сопна се Певснер.
— В интерес на истината, аз ти вярвам. Донякъде. Очевидно Алфредо не е толкова сигурен. В противен случай, досега да ти е звъннал.
— Искам да говоря с Алфредо, Чарли.
— Чарли ли каза? Не бях ли подполковник Бивш приятел?
— Искам да говоря с Алфредо, Чарли — повтори Певснер.
— В такъв случай, когато дойда, може и да уредим нещо.
— Искам да говоря с него веднага.
— Поздрави семейството си, Алекс. И се пази. Приятелите ти не са толкова много, колкото си мислиш.
ДВЕ
Международно летище „Мидланд“
Мидланд, Тексас
14:55, 12 Август 2005
— Аз ще се оправя, Дик — каза Кастило.
Милър вдигна и двете си ръце, за да покаже, че му оставя управлението на самолета.
Бяха им дали разрешение за кацане на писта 34R.
Имаха ясна видимост.
„Никак не му стана приятно, че ми прехвърли контрола, помисли си Кастило. Поне подсъзнателно. Знае, че не е безопасно да го оставя той да приземи самолета само с един здрав крак. Дик наистина обича да лети. Не съм като него. Никога не съм бил. Върша го, защото трябва, старая се, защото е приятно, когато изпълнението ти е на ниво.
Би трябвало да успея да приземя това чудовище без проблеми. Заходът е бавен и нисък, 34R е дълга три хиляди и осемстотин метра, петнайсет широка.
Фернандо се оказа прав. Не трябва да летя сам само е няколко летателни часа на тази машина“.
Гласът на наземен контрол привлече цялото му внимание.
— „Гълфстрийм три-седем-девет“ — обади се операторът — „Еър Форс F–15D“ рулира за излитане на 34R.
Преди Кастило да успее да изрече и дума, Милър се обади:
— Благодаря. Виждаме го.
Сив „Еър Форс“ увеличаваше скоростта по пистата. Вдигна се почти веднага, носът му бе насочен нагоре и за момент изглеждаше така, сякаш е точно под тях. Фюзелажът — широк колкото да побере пилотската кабина — бе вдигнат. На задната част на крилата се виждаха вертикалните стабилизатори.
Пилотът продължи да се изкачва с впечатляваща скорост.
— Видя ли копелето! — възкликна с възхищение Милър.
— Какво означава това „D“? — попита Кастило.
— Тренировъчен — отвърна Милър. — С две седалки.
— Какво прави в Мидланд? — зачуди се Кастило. — Този път предлагам да кацнем.
Десет секунди по-късно, Милър докладва:
— Колесникът свален и застопорен.
Докато Кастило рулираше по пистата към стоянките, Милър посочи през прозореца.
— Струва ми се, че знам какво е правил въпросният „F–15D“ тук — заяви той.
Полковник Джейкъб Торине от американските Военновъздушни сили, облечен в жълта блуза с яка и панталони в цвят каки, крачеше по пистата към тях.
— Върви да му отвориш, Дик — помоли Кастило. — Аз ще изключа.
Деветдесет секунди по-късно полковник Торине надникна в пилотската кабина.
— Не си спомням да съм ти давал разрешение да си развяваш коня на самолета ни, подполковник.
— А аз не си спомням военновъздушните сили да разрешават на старци като теб да управляват „F–15D“ — отвърна Кастило и подаде ръка на Торине.
— Само ако са с чин полковник — отвърна Торине. — Надявам се с това твърдо приземяване да не си скапал самолета.
— Кацнах като по учебник, Джейк, и ти го знаеш много добре.
— На това му се вика късмет на начинаещия — отвърна Торине. — Обади се Агнес и ми съобщи, че се тръгнал насам, а после при гаучосите. Само че не ми каза защо.
— Открихме кой е дал парите на „лудите глави“ в Пенсилвания, за да си купят бомбено убежище — призна Чарли. — Оказа се, че навремето е бил съученик на Фернандо.