Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Матю се усмихна.
— Винаги е имало нещо странно в пристъпите ти на тревожност.
— Как така странно?
— След като се срещнахме в Бодлианската библиотека, ми бе почти невъзможно да предизвикам у теб пристъп на паника.
— Но аз изпаднах в паника, когато излезе от мъглата край хангара за лодки.
— Защото се стресна. Инстинктите ти трябваше да те вкарват в дълбока паника винаги когато се появявах край теб. Но вместо това ти все повече се сближаваше с мен. — Матю ме целуна и обърна последната страница.
„Трудно ми е да завърша писмото, когато сърцето ми е натежало. Последните седем години бяха най-щастливите в живота ми. Не бих се отказала и от един миг с теб, дори и срещу безмерна власт и дълъг живот без теб. Не знаем защо богинята те повери на нас, но не е минал и ден, в който да не сме й благодарили за това.“
Потиснах стона си, но не успях да спра сълзите.
„Не мога да те предпазя от предизвикателствата, пред които ще се изправиш. Ще познаеш голяма загуба, ще бъдеш в смъртна опасност, но също така ще срещнеш и щастието. В следващите години може и да се съмняваш в инстинктите си, но ти стъпи на тази пътека от мига, в който се роди. Разбрахме го още щом се появи на този свят, увита в було. Оттогава живееш между световете. Но това е твоята същност и твоята съдба. Не позволявай на никого да те спре по пътя ти.“
— Какво е було? — прошепнах аз.
— Понякога децата се раждат в амниотичния мехур. Това е знак за късмет — обясни Сара.
Свободната ръка на Матю докосна тила ми.
— Булото означава много повече от късмет. В миналото се е смятало, че така се раждат великите предсказатели. Някои пък вярват, че това е знак, че ще станеш вампир, вещица или върколак. — Той ми се усмихна.
— Къде е? — попита Ем леля ми.
С Матю едновременно и много бързо извърнахме глави.
— Кое? — попитахме в един глас.
— Булото има огромна сила. Стивън и Ребека сигурно са го запазили.
Всички погледнахме към цепнатината в ламперията. В камината тупна телефонен указател и вдигна облак сажди във въздуха.
— Как се съхранява було? — почудих се аз. — Поставя се в торбичка или какво?
— По традиция се притиска парче хартия или плат към лицето на бебето и булото залепва за него. След това тази хартия се запазва — обясни Ем.
Извърнахме очи към страницата от ръкописа на Ашмол. Сара отново я взе и я огледа внимателно. Произнесе няколко думи и пак се взря в нея.
— Има нещо странно в тази рисунка — каза тя. — Но булото на Даяна не е полепнало по нея.
Изпитах облекчение. Щеше да е прекалено странно, ако беше така.
— Това ли е всичко, или сестра ми има и други тайни, които иска да сподели с нас? — подхвърли язвително Сара. Матю я погледна укорително. — Извинявай, Даяна — промълви тя.
— Има още малко. Ще го понесеш ли, скъпа?
Сграбчих свободната му ръка и кимнах. Той приседна на страничната облегалка на креслото, което леко изскърца под тежестта му.
„Опитай се да не бъдеш много жестока със себе си занапред. Проявявай здрав разум и се доверявай на инстинктите си. Не е кой знае какъв съвет, но това е всичко, което една майка може да предложи. Много ни е трудно да те напуснем, но това е единствената ни възможност, иначе трябва да те изгубим завинаги. Прости ни. Ако сме те наранили, то е защото те обичаме прекалено много.“