Аз, вещицата

Матю застана зад мен и започна да разтрива раменете ми.

— Тя е добре. Не беше Изабо, а Ален. Той върши работа за семейството и се е натъкнал на неочаквана ситуация.

— Работа? — Взех гъбата и започнах да мия. — За Рицарите на Лазар?

— Да — отвърна той едносрично.

— Кой е Ален? — Оставих чистата чиния на сушилнята.

— Беше оръженосец на баща ми, Филип не можеше без него нито по време на мир, нито по време на война. Затова Март го направи вампир. Познава всички аспекти на дейността на братството. Когато баща ми умря, Ален пренесе лоялността си към Филип върху мен. Обади се да ми съобщи, че Маркъс никак не е бил доволен от съобщението ми.

Обърнах се, за да срещна погледа му.

— Същото съобщение, което предаде и на Болдуин на „Ла Гуардия“?

Той кимна.

— Само неприятности създавам на семейството ти.

— Това вече не занимава само семейство Дьо Клермон, Даяна. Рицарите на Лазар закрилят тези, които не могат да се защитят сами. Маркъс го знаеше, когато прие да стане член на ордена.

Телефонът на Матю отново забръмча.

— А това трябва да е Маркъс — каза той мрачно.

— Иди да говориш с него някъде, където никой няма да те чува. — Кимнах към вратата. Матю ме целуна по бузата, преди да натисне зеления бутон и да се отправи към задния двор.

— Ало, Маркъс — чух го да казва предпазливо, преди да затвори вратата след себе си.

Продължих да мия чиниите, повтарящите се движения ме успокояваха.

— Къде е Матю? — Сара и Ем стояха на вратата, хванати за ръце.

— Навън, говори с Англия — отвърнах и кимнах към задната врата.

Сара извади чиста чаша от шкафа, четвъртата й за тази сутрин, доколкото бях преброила, и я напълни с кафе. Емили взе вестника. Очите им още светеха от любопитство. Задната врата се отвори и затвори. Подготвих се за най-лошото.

— Как е Маркъс?

— С Мириам пътуват към Ню Йорк. Трябва да обсъдят нещо с теб. — Лицето на Матю беше буреносно.

— С мен? И какво?

— Не пожела да ми каже.

— Маркъс не е искал да те оставя сам сред вещици. — Усмихнах му се и част от напрежението се оттече от лицето му.

— Ще са тук до довечера и ще се настанят в хотела, който подминахме. Довечера ще отида там да се видя с тях. Каквото и да имат да ти казват, може да почака до утре. — Тревожните очи на Матю се стрелнаха към Сара и Ем.

Отново се обърнах към мивката.

— Обади му се пак, Матю. По-добре да дойдат направо тук.

— Не биха искали да притесняват никого — каза той спокойно. Матю не желаеше да разстройва Сара и останалите от семейство Бишъп, като води още двама вампири в къщата им. Но майка ми никога не би позволила Маркъс да отседне в хотел, след като е изминал толкова път.

Маркъс бе син на Матю. Което значеше, че е и мой син.

Пръстите ми изтръпнаха и чашата, която миех, се изплъзна от ръцете ми. Падна във водата и потъна.