Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Какво означава това? — попита Ем.
— Че някой дълго време е чакал с Матю да се намерим.
— Как би могла тази рисунка да изобразява теб и Матю? — Сара проточи шия, за да я разгледа по-добре.
— Кралицата носи герба на Матю. — Косата на булката бе прихваната с диадема от сребро и злато. В средата й, точно на челото, имаше скъпоценен камък с формата на полумесец с една звезда над него.
Матю се пресегна покрай рисунката и взе останалата част от писмото на майка ми.
— Имаш ли нещо против да продължа да чета? — попита той внимателно.
Поклатих глава. Страницата от ръкописа още лежеше на коленете ми. Ем и Сара усещаха скритата енергия, затова бяха предпазливи в присъствието на непознат омагьосан предмет и останаха по местата си.
„Смятаме, че жената в бяло си ти, Даяна. Но не сме толкова сигурни за самоличността на тъмния мъж. Виждала съм го в сънищата ти, но е неуловим. Той върви през бъдещето ти, но също така присъства и в миналото. Винаги се крие в сенките, никога не излиза на светло. И въпреки че е опасен, той не представлява никаква заплаха за теб. Той вече с теб ли е? Надявам се. Ще ми се да го бях познавала. Щях да му разкажа толкова много неща за теб. — Матю млъкна, след като произнесе последните думи. — Надяваме се двамата да успеете да откриете източника на тази рисунка. Баща ти смята, че е от стара книга. Понякога виждаме върху страницата движещ се текст, но след това буквите изчезват за седмици, дори месеци.“
Сара скочи от креслото си.
— Дай ми тази рисунка.
— Тя е от книгата, за която ти разказвах. Онази от Оксфорд. — Подадох й я неохотно.
— Доста е тежка — установи тя и тръгна смръщена към прозореца. Преобръща дълго страницата и я оглежда от всички страни. — Не виждам никакви думи. Разбира се, нищо чудно. Ако този лист е откъснат от книгата, към която принадлежи, тогава магията е зле повредена.
— Затова ли думите, които видях, се движеха толкова бързо?
Сара кимна.
— Вероятно. Търсили са тази страница и не са могли да я намерят.
— Страници. — Това беше подробност, която не бях казала на Матю.
— Как така страници? — Матю заобиколи стола и от погледа му върху мен се посипаха малки ледени частички.
— Това не е единствената липсваща страница от ръкописа на Ашмол.
— Колко са?
— Три — прошепнах аз. — Три страници липсваха в началото. Видях откъде са откъснати. Тогава не ми се стори важно.
— Три — повтори Матю. Гласът му бе равен, ала ми се стори, че се кани да счупи нещо с голи ръце.
— Какво значение има дали липсват три или триста? — Сара все още се опитваше да види скритите думи. — Магията все е повредена.
— Има три вида свръхестествени същества. — Матю докосна лицето ми, за да ми покаже, че не е ядосан на мен.
— И щом у нас е едната… — започнах аз.
— Тогава у кого са оставалите две? — довърши Ем.
— Да му се не види, защо Ребека не ми е казала нищо? — Сара също звучеше като човек, който се кани да чупи. Емили взе рисунката от ръцете й и внимателно я постави върху старата маса.
Матю продължи да чете:
„Баща ти казва, че ще се наложи да пътуваш, за да разкриеш тайните. Няма да ти пиша нищо повече от страх, че писмото може да попадне в неподходящи ръце. Но ти ще разбереш какво трябва да направиш, сигурна съм в това.“
Подаде ми листа и продължи да чете от другия:
„Къщата нямаше да ти даде това писмо, ако не беше готова. Това означава, че ти също вече знаеш, че с баща ти те омагьосахме. Сара ще е бясна, но това бе единственият начин да те предпазим от Паството преди сенчестият мъж да те намери. Той ще ти помогне да откриеш магическите си способности. Той ще ти помогне да овладееш магическите си способности. Сара ще ти каже, че това не е негова работа, защото той не е от семейство Бишъп. Не й обръщай внимание.“
Сара изсумтя и изгледа зверски вампира.
„И тъй като ще го обичаш както никога не си обичала някой друг, аз обвързах магията с чувствата ти към него. Дори и така, само ти ще можеш да я извадиш на бял свят. Извинявай за паническите пристъпи. Бяха единственото, което успях да измисля. Понякога си прекалено смела и се излагаш на опасност. Успех в усвояването на магическите ти сили. Сара е перфекционист.“