Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Моят син няма да отсяда в хотел. Той трябва да дойде в къщата на семейство Бишъп, да бъде със семейството си, а Мириам не бива да остава сама. И двамата ще спят тук и това е окончателно — заявих категорично.
— Син? — възкликна тихо Сара.
— Маркъс е син на Матю, което го прави и мой син. Това пък от своя страна го прави част от семейство Бишъп и тази къща е толкова негова, колкото и на теб, на мен и на Ем. — Обърнах се към тях и сграбчих ръкавите на блузата си с мокрите си ръце. Те силно трепереха.
Баба ми се появи от коридора, за да види за какво е този шум.
— Чу ли ме, бабо? — извиках аз.
„Всички те чухме, Даяна“, отвърна тя с дрезгав глас.
— Добре. Никакви разправии повече. И това важи за всички членове на семейство Бишъп в тази къща — живи и мъртви.
Къщата отвори предната и задната врата, за да покаже, че е гостоприемна, и из първия етаж повя студен въздух.
— Къде ще спят? — попита Сара.
— Те не спят, Сара. Вампири са. — Бодежът в пръстите ми се усили.
— Даяна — обади се Матю, — моля те, махни се от мивката. Електричеството, скъпа.
Стиснах още по-здраво ръкавите си. Върховете на пръстите ми бяха посинели.
— Разбрахме — каза веднага Сара и погледна към ръцете ми. — Вече имаме един вампир в къщата.
— Ще им приготвя стаите — предложи Емили и се усмихна искрено. — Радвам се, че ще имаме възможност да се запознаем със сина ти, Матю.
Матю, който досега бе стоял облегнат на стария дървен шкаф, се оттласна и тръгна към мен.
— Добре — рече той и ме издърпа от мивката. Подпря брадичка на главата ми. — Беше ясна. Ще се обадя на Маркъс и ще му кажа, че е добре дошъл тук.
— Не му казвай, че съм го нарекла свой син. Може да не иска да има мащеха.
— По този въпрос ще трябва да се разберете помежду си — подхвърли Матю и се опита да скрие усмивката си.
— Какво ти е толкова смешно? — Обърнах се, за да го погледна.
— След всичко случило се тази сутрин ти се притесняваш само дали Маркъс би искал мащеха. Направо ме изумяваш. — Матю поклати глава. — Всички вещици ли са така пълни с изненади, Сара, или е характерно само за семейство Бишъп?
Леля ми обмисли отговора си.
— Само за семейство Бишъп.
Надникнах през рамото на Матю и й се усмихнах с благодарност.
Лелите ми бяха заобиколени от тълпа призраци и всичките тържествено кимаха.
35.
След като измих чиниите, с Матю взехме писмото на майка ми, мистериозната бележка и страницата от ръкописа на Ашмол и ги отнесохме в трапезарията. Сложихме ги на старата износена маса. Напоследък тя рядко се използваше, тъй като нямаше смисъл двама души да седят в двата края на мебел, направена за дванайсет. Лелите ми дойдоха при нас с димящи чаши кафе в ръцете.
Сара и Матю се надвесиха над листа от алхимичния ръкопис.
— Защо е толкова тежък? — Леля ми вдигна края му и претегли внимателно тежестта му.
— Не ми се струва тежък — възрази Матю, след като го взе от ръцете й. — Но има нещо странно в миризмата му.
Сара го помириса.
— Не, просто си мирише на старо.
— Не е само това. Знам как миришат старите книги — подметна той саркастично.
Ем и аз от своя страна бяхме по-заинтригувани от енигматичната бележка.
— Какво според теб означава? — попитах, като дръпнах един стол да седна.
— Не съм сигурна — поколеба се Ем. — Кръвта обикновено символизира семейство, война или смърт. Но липсата? Дали не означава, че страницата липсва от книгата? Или пък предупреждава родителите ти, че няма да са край теб, докато растеш?
— Погледни последния ред. Дали родителите ми не са открили нещо в Африка?
— Или пък ти си откритието на вещиците? — предположи предпазливо Ем.
— Последният ред може да се отнася за откриването на ръкописа на Ашмол от Даяна — намеси се Матю, като вдигна поглед от алхимичната сватба.
— Ти си убеден, че винаги става въпрос за мен и ръкописа — промърморих. — В бележката се споменава темата на есето ти за „Ол Соулс“ — страх и желание. Това не ти ли се струва странно?
— Не по-странно от факта, че бялата кралица на рисунката носи моя герб. — Матю ми показа илюстрацията.
— Тя е олицетворение на живака, който символизира непостоянството в алхимията — обясних аз.
— Живак? — Матю изглеждаше развеселен. — Металното перпетуум мобиле?