Аз, вещицата

Моят вампир бе застанал на около два метра от мен с гордо изражение и скръстени ръце. Лелите ми излязоха на задната веранда, поразени.

— Впечатляващо — промълви Матю и се наведе да вземе чашата с изстиналия чай. — Ще станеш толкова добра в това, колкото си и в научната си работа. Магията не е само емоционална и ментална, тя е и физическа.

— Обучавал ли си и преди вещици? — Нахлузих отново ботушите на Сара. Стомахът ми силно къркореше.

— Не. Ти си ми единствената — засмя се Матю. — И да, знам, че си гладна. Ще поговорим повече на закуска. — Протегна ми ръка и двамата тръгнахме към къщата.

— Можеш да натрупаш цяло състояние от тази вещерска вода — извика Сара, когато се приближихме. — Всички в града имат нужда от нови кладенци, а стария Хари го погребаха заедно с пръчката му за търсене на вода миналата година, когато почина.

— Нямам нужда от пръчка за търсене на вода, аз съм пръчка за търсене на вода. А ако и вие мислите да копаете кладенец, направете го там. — И посочих към няколко ябълкови дървета, които не изглеждаха толкова хилави, колкото останалите.

Когато влязохме, Матю кипна още вода за чая ми, преди да се зачете в „Сиракюз Пост Стандарт“. Не можеше да се мери с „Льо Монд“, но той изглеждаше доволен. След като моят вампир си намери занимание, аз започнах да поглъщам филия след филия от тостера. Ем и Сара си наляха още кафе и гледаха тревожно ръцете ми, когато ги доближавах до някой електрически уред.

— Тази сутрин май ще правя трета кана кафе — обяви Сара и изхвърли утайката от кафе-машината. Погледнах притеснено към Ем.

„Предимно безкофеиново е — уведоми ме тя, без да си отваря устата. — Смесвам го от години.“ Също като съобщенията по мобилния, този вид безмълвни послания вършеха работа, когато искаш да поговориш с някого насаме в тази къща.

Усмихнах се широко и върнах вниманието си върху тостера. Намазах последното масло върху филийката си и се почудих лениво дали има още.

До лакътя ми се появи пластмасова кутия.

Обърнах се, за да благодаря на Ем, но тя бе в другия край на кухнята. Както и Сара. Матю вдигна поглед от вестника и се взря в хладилника.

Вратата се отвори и видях как конфитюрът и горчицата се пренаредиха на горната полица. След това вратата се затвори.

— Това къщата ли го направи? — попита небрежно Матю.

— Не — отвърна Сара и ме погледна с интерес. — Беше Даяна.

— Какво става? — Затаих дъх и погледнах маслото.

— Ти ни кажи — подкани ме строго Сара. — Тъкмо мажеше деветата си филия, когато вратата на хладилника се отвори и маслото полетя.

— Само се почудих дали има още. — Вдигнах празната кутия.

Ем плесна радостно с ръце на новата ми демонстрация на вещерски умения, а Сара настоя да се опитам да взема нещо друго от хладилника. Ала каквото и да виках, то отказваше да дойде при мен.