Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Хайде, да приключваме — сопна се тя след няколко минути. — Имам работа за вършене.
От цепнатина в зелената ламперия до камината се измуши дебел кафяв плик. След това се стрелна през всекидневната и падна в скута ми.
На предната му страна със синьо мастило бе написано „Даяна“. Разпознах женствения ситен почерк на майка ми, който бях виждала на разрешителните бележки и картичките за рожден ден.
— От мама. — Погледнах учудено Сара. — Какво е това?
Тя беше също толкова изненадана.
— Нямам представа.
Вътре имаше по-малък плик и нещо внимателно увито в пластове опаковъчна хартия. Пликът бе бледозелен с по-тъмнозелени краища. Татко ми бе помогнал да го избера за рождения ден на мама. В ъгъла му имаше релефни бели и зелени лилии. Очите ми се напълниха със сълзи.
— Искаш ли да останеш сама? — попита тихо Матю, който вече бе станал.
— Останете. Моля ви.
Разтреперана отворих плика и разгънах опаковъчната хартия. Датата под лилиите — 13 август 1983 година — привлече веднага вниманието ми.
Седмият ми рожден ден. Беше само дни преди родителите ми да заминат за Нигерия.
Прегледах бързо първата страница от писмото на майка ми. Листът се изплъзна от пръстите ми и падна на пода.
Страхът на Ем бе осезателен.
— Даяна? Какво има?
Без да й отговоря, притиснах останалата част от писмото към бедрото си и вдигнах кафявия плик, който къщата бе крила по поръчка на майка ми. Извадих плосък правоъгълен предмет. Беше по-тежък, отколкото трябваше, и искреше от енергия.
Познах тази енергия, бях я чувствала и преди.
Матю чу как кръвта ми запя. Застана до мен и постави внимателно длани върху раменете ми.
Развих опаковъчната хартия. Най-отгоре, скрито от погледа на Матю и увито в още хартия, имаше листче обикновена бяла хартия с пожълтели от времето краища. На него бяха написани три реда.
— „В началото бе липса и желание — прошепнах аз през стиснато гърло. — В началото бе кръв и страх.“
— „В началото бе откриване на вещиците“ — довърши Матю, като погледна през рамото ми.
След като подадох листчето в очаквателно протегнатите пръсти на Матю, той го приближи към носа си за миг и след това го протегна към Сара. Махнах и последната опаковъчна хартия.
В скута ми стоеше една от липсващите страници от ръкописа на Ашмол.
— Господи — възкликна той задъхано. — Дали е това, което си мисля? Как се е озовало у майка ти?
— Обяснява в писмото — казах аз като насън и се взрях в ярко оцветеното изображение.
Матю се наведе и вдигна писмото.
„Скъпа моя Даяна. Днес ставаш на седем години, магическа възраст за всяка вещица, когато способностите започват да се оформят. Но твоята сила клокочи откакто си родена. Ти винаги си била различна.“
Коленете ми се огънаха под невероятната тежест на изображението.
„Ако четеш това, значи с баща ти сме успели. Успяхме да убедим Паството, че им трябва магическата сила на баща ти, а не твоята. Не бива да се обвиняваш. Това бе единственото възможно решение, което можехме да вземем. Вярваме, че вече си достатъчно голяма, за да разбереш.“
Матю леко ме стисна за рамото, преди да продължи:
„Вече си достатъчно голяма и за да продължиш търсенето, което започнахме, когато ти се роди — търсенето на информация за теб и твоите магически способности. Получихме тази бележка заедно с рисунката, когато ти беше на три години. Дойде в плик с клеймо от Израел. Секретарят на катедрата ни каза, че няма обратен адрес или подпис. Само бележката и изображението.
През последните четири години се опитвахме да ги разгадаем. Не можехме да задаваме много въпроси. Но смятаме, че на рисунката е изобразена сватба.“
— Наистина е сватба, химическият брак между живака и сярата. Това е важна стъпка в получаването на философския камък. — Гласът ми прозвуча грубо и дрезгаво.
Това бе едно от най-красивите изображения на този процес, които бях виждала. Жена със златиста коса в чисто бяла рокля и с бяла роза в ръката. Това бе послание към бледия й тъмнокос съпруг, че тя е чиста и достойна за него. Той бе в черни и червени дрехи и я държеше за другата ръка. И също държеше роза, но неговата беше червена като прясна кръв, символ на любовта и смъртта. Зад двойката се виждаха гостите на сватбата, които олицетворяваха химикали и химични елементи. Наоколо се виждаше пейзаж от дървета и каменисти планини. Цяла животинска менажерия се бе събрала, за да стане свидетел на церемонията: гарвани, орли, жаби, лъвове, пауни, пеликани. Еднорог и вълк стояха един до друг в централната част на фона, зад булката и младоженеца. Цялата сцена беше изобразена в разперените криле на птица феникс, чиито пера горяха по краищата и главата й бе извита така, че да наблюдава случващото се.