Виелица на сенките [bg]

Сега неговата стотица беше получила заповед да охранява едно от трите оръдия, разположени в Перфектни лъкове. Защо точно на неговата стотица бе поверена защитата на гномите, а не на останалите пет хиляди войника, разположени в укрепеното село, Медения не знаеше.

— Виж само! На тези късметлии им провървя, кълна се в планината на дядо ми!

Възгласът на гнома върна Медения в настоящето. Дивият стана, вдигна огролома от земята и погледна наляво. Към хълма в бърз галоп се носеше кавалерия. Друг подобен отряд се насочваше към лявата армия като червено-зелена линия.

— По четири хиляди в отряд! — присвил очи, определи Рот — командирът на арбалетчиците в отряда на Медения. — Изглежда „раците“ са изкарали цялата си кавалерия. На левия ще им бъде трудно!

— Вдигни момчетата, Рот! — заповяда Медения, гледайки червено-зеления вал, който се търкаляше по хълма. — Ако се спънат на хълма, ще се стоварят върху нас.

Бам! — потрепериха небесата и от изненада Медения сви глава в раменете.

— Мортирата от хълма стреля! — засмя се Чушката, обърнал глава към небето.

Медения също погледна нагоре и видя как една димна следа се издига към слънцето, замръзва за миг в най-високата си точка, сякаш се чуди дали да падне, а после с писък се втурва към земята. Но гномите на хълма бяха сбъркали изчисленията, кавалерията вече беше минала през зоната, където трябваше да падне снаряда, и мощната експлозия само изхвърли купища земя към небето. Единственото положително нещо от този изстрел беше, че конете в задните редици, които не очакваха нищо подобно, се уплашиха и за известно време имаше пълен хаос в редиците на врага.