Републиката на крадците [bg]

— „Сладко лято на Теринския трон! — каза Кало, прекъсвайки го плавно, след като успя да си върне контрола над коленете и да изгони дрезгавината от гласа си. — Някои, които живеят като просяци в него, биха отхвърлили херцогска титла другаде, такава империя е, а някои пък носят откраднато великолепие с достойнството на крале по рождение. Под улиците кръшкачите, измамниците и платените вагабонти кроят дръзки схеми в кралства от катакомби, непознали честна дневна светлина.“

— „Ако крадците се преструват на благородници — каза Галдо — и се организират в дръзки групи, отхвърляйки закона и короната, нима това не подобава на духа на епохата? Толкова високи са приливите на богатство под Теринския трон, че престъпниците му отдават чест с равностойно нахалство!“

— Равностойни нахалници — прекъсна ги Монкрейн. — Точно като вас, Асино. Стойте, всички стойте. Това е много хубаво. Защо изцяло да не отхвърлим концепцията за роли? Можем да излезем като група на сцената и да изпеем репликите на всички роли. Адове, можем направо да се хванем за ръце, за да поддържаме духа си, докато вали дъжд от камъни и зеленчуци.

— На мен пък ми хареса — каза Шантал.

— Все едно, дре…

— Права е, Монкрейн! — намеси се Силванус, излизайки от сенките с обичайното си пиянско вцепенение. — Колко често виждаш близнаци на сцената? Трябва да се възползваме. Имаме на разположение малък безценен спектакъл сам по себе си.

— Когато ни трябва спектакъл, Андрасус, ще започна да се разхождам със свалени бричове.

— Безполезна сирестийска надувка! Помисли: близнаци като хор. Нещо невиждано досега, за да могат слугите да знаят, че не гледат възраждане на скуката с някаква старовремска пикня, а пиеса, достойна за трупата на Монкрейн!

— Всъщност в наше време е трупата „Монкрейн-Булидаци“ — вметна Шантал.

— Винаги, когато пожелаеш да се върнеш в старата си роля на подвижен чифт цици, предателко, можеш да заситниш към Басанти и да попиташ колко още похотливи камериерки предлага. — Локи забеляза, че Монкрейн сви рамене въпреки тона на гласа си. Колкото и импресариото да се подиграваше на Силванус, старият пияница имаше влияние над него. — О, богове, така или иначе от третия или четвъртия ред нататък кой ще разбере, че са близнаци?

— Важно е какво правят с гласовете си — каза Алондо. — Трябва да признаеш, че ги бива, когато не заливат с повръщано навсякъде.

— Трябва да направим нещо за косите им — каза Монкрейн.

— Да залепим перука на плешивеца — каза Кало.

— Да хванем контето и да го обръснем — промълви Галдо.

— Шапки — каза Сабета с учтиво заповеднически глас, — може и двамата да носят шапки. Въпрос на облекло.

— И за това ще ни трябват шивачи — избоботи Монкрейн. — Сигурен съм, че в същия този момент те се грижат за някакви дрехи, но дали ги обличат, или събличат, това е друг въпрос.