Друговремец [bg]

Той почука с пръст фазана, разперил криле, за да пази равновесие. Беше се взрял в господарката си с обожание.

- Джейми, ужасен си - рекох през смях. - А майка ти рисувала ли е теб?

- О, да. - Поведе ме към отсрещната стена, до прозореца.

Седнали до огромен мастиф, две червенокоси хлапета, пременени в карирано сукно, гледаха важно от платното. Кучето сигурно беше Неърн, дядото на Бран, а децата бяха Джейми и по-големият му брат Уили, който се беше споминал от едра шарка на единайсет. Джейми изглеждаше на не повече от две - стоеше прав между коленете на по-големия си брат и беше поставил ръчичка на главата на Неърн.

Една вечер Джейми ми беше разказал за Уили, докато се топлехме край огъня в една долчинка. Спомних си малката змия от черешово дърво, която беше извадил от торбата си.

- Уили ми я подари за петия рожден ден - каза и погали извивките. Беше смешна малка статуетка. Тялото се бе прегънало под невъзможни артистични ъгли, а главата сочеше назад, сякаш змията гледаше през рамо - ако змиите имаха рамене.

Джейми ми подаде предмета и го заобръщах внимателно.

- Какво пише отдолу? З-а-н-и. Зани?

- Това съм аз - каза Джейми и се поприведе смутено. - Умалено от второто ми име, Алегзандър. Така ме наричаше Уили.

Лицата от картината много си приличаха - всички млади Фрейзър имаха прямотата, която те предизвикваше никога да не гледаш на тях със снизхождение. На портрета обаче бузите на Джейми бяха кръгли, а носът - като копче. Чертите на брат му вече даваха обещание, така и неизпълнено, за мъжа, в който би се превърнал,

- Много ли го обичаше? - попитах тихо и поставих длан на рамото му. Той кимна и погледна към пламъците в огнището.

- О, да. - И се усмихна едва. - Беше пет години по-голям от мен и го мислех за Бог, или поне за Божия син. Следвах го навсякъде - е, където ми позволяваше.

Извърна се и закрачи пред лавиците с книги. Оставих го насаме с мислите му и зареях поглед през прозореца.

От тази страна на къщата, смътно през падащия дъжд, се виждаха контурите на скалиста, покрита с рехава трева могила в далечината. Напомни ми за Краиг на Дун, където бях пристъпила през процеп в камък и се бях показала като Алиса от заешката дупка. Но това ми се струваше толкова отдавна.

Джейми бе дошъл при мен пред прозореца и гледаше разсеяно дъжда.

- Имаше и друга причина. Главната - каза след малко.

- Причина?

- Да се оженя за теб.

- И коя беше? - Не знам какво съм очаквала да ми каже, може би поредното разкритие за усуканите дела на семейството му. Но думите му бяха по-шокиращи от кое да е фамилно откровение.

- Защото те исках. - Извърна се от прозореца и застана с лице към мен. - Повече, отколкото съм искал каквото и да било.